Съветът на Европейския съюз прие пет препоръки към България за икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика през 2026 и 2027 г. Те обхващат далеч повече от овладяването на държавния дефицит – от събираемостта на данъците и борбата със сивата икономика до образованието, здравеопазването, енергетиката и работата на администрацията.
Препоръките са част от Европейския семестър – годишния механизъм, чрез който ЕС наблюдава икономическите и социалните политики на държавите членки. Те очертават реформите, които Съветът очаква България да предприеме.
Ограничаване на разходите и повече приходи в бюджета
Първата препоръка е пряко свързана с откритата срещу България процедура за прекомерен дефицит. Страната трябва да спазва определените от Съвета ограничения за ръста на нетните публични разходи, така че бюджетният дефицит постепенно да бъде върнат под допустимия праг от 3% от брутния вътрешен продукт.
Едновременно с това България може да използва предоставената от европейските бюджетни правила гъвкавост за увеличаване на разходите за отбрана. Условието е по-високите разходи за сигурност да бъдат устойчиви, ефективни и да не поставят под риск публичните финанси.
Особено внимание е отделено на данъчната система. Съветът препоръчва мерки срещу сивата икономика, ограничаване на стимулите за укриване и недеклариране на доходи, по-добро събиране на просрочените задължения и разширяване на приходната база.
В документа се посочва, че съчетанието между плоския данък върху доходите, липсата на необлагаем минимум и ограниченията върху осигурителните вноски води до разпределение на тежестта, при което хората с високи доходи са облагани малко по-леко спрямо тези с ниски доходи. Данъчните приходи като дял от икономиката остават значително под средното равнище за ЕС, а събираемостта се затруднява и от голямата сива икономика.
Съветът не посочва конкретно дали това трябва да стане чрез промяна на данъчните ставки, въвеждане на необлагаем минимум или други мерки. Изборът на решения остава на българските власти.
Европейските инвестиции трябва да продължат и след Плана за възстановяване
Втората препоръка е България да осигури приемственост на реформите и инвестициите, започнати с финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост.
Съветът настоява и за по-бързо изпълнение на програмите по политиката на сближаване. Особено внимание трябва да бъде отделено на районите по външната източна граница на ЕС, които са изправени пред допълнителни икономически и рискове за сигурността.
Какво означава процедурата за свръхдефицит срещу България
Сред възможните инвестиции е инфраструктура с двойна употреба – съоръжения, транспортни връзки и други обекти, които могат да служат както за граждански, така и за отбранителни цели.
По-малко административна тежест и по-ефективна борба с корупцията
Третата група препоръки засяга работата на държавната и общинската администрация. България трябва да опрости регулациите, да дигитализира повече услуги и вътрешни процеси и да подобри обмена на информация между различните равнища на управление.
Според анализа общините продължават да изпитват затруднения при привличането и задържането на квалифицирани експерти, включително за подготовката и управлението на проекти с европейско финансиране.
Съветът настоява още за по-ефективни антикорупционни мерки, особено при случаите на корупция по високите етажи на властта, както и за укрепване на независимостта и работата на Висшия съдебен съвет.
Сред препоръките са също подобряване на обществените поръчки, укрепване на независимостта на регулаторите и повишаване на ефекта от публичните инвестиции в научни изследвания и развитие.
Промени в енергетиката и целева помощ за енергийно бедните
Четвъртата препоръка предвижда намаляване на зависимостта на електроенергийната система от изкопаемите горива. Според Съвета това трябва да стане чрез развитие на вятърната енергия, модернизиране на електроразпределителната мрежа и по-гъвкаво управление на производството и потреблението.
ЕС откри процедура за свръхдефицит срещу България
Препоръчва се и реформа в управлението на държавните енергийни компании, която да повиши прозрачността.
Отделен акцент е поставен върху модернизирането на топлофикациите и постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива. Вместо общи мерки, от които се възползват всички потребители, Съветът настоява помощта да бъде насочена към домакинствата, които действително са засегнати от енергийна бедност.
Препоръчват се още инвестиции в градския и железопътния транспорт, по-добра свързаност на Северна България, подобряване на ВиК инфраструктурата и по-ефективно управление на отпадъците.
Образование, заетост и здравеопазване
Последната препоръка обединява проблемите в образованието, пазара на труда, социалната политика и здравеопазването.
Съветът настоява обучението да бъде насочено в по-голяма степен към реални знания и умения, а квалификацията на учителите да отговаря по-добре на конкретните им потребности. Необходима е и по-тясна връзка между образованието и нуждите на работодателите.
Около половината от българските 15-годишни ученици не достигат минималното равнище на основни умения – приблизително два пъти по-голям дял от средния за ЕС. В същото време работодателите са заявили потребност от над 230 000 допълнителни работници, а участието на възрастните в обучения остава значително под средното европейско равнище.
България трябва да насърчи заетостта сред групите, които са по-слабо представени на пазара на труда, и да подобри достъпа до интегрирани социални и трудови услуги, грижи в общността и по-ефективно подпомагане чрез минималния доход.
При здравеопазването препоръката е част от ресурсите да бъдат пренасочени от болниците към извънболничната помощ, личните лекари и профилактиката. Съветът настоява още за намаляване на сумите, които пациентите плащат от джоба си, и за преодоляване на недостига и неравномерното разпределение на медицинските специалисти.
България отчита най-високия в ЕС дял на преките плащания от пациентите в общите разходи за здравеопазване, посочва анализът, на който се основават препоръките.
Какво следва
Препоръките не означават, че всички изброени промени автоматично ще бъдат въведени. Българското правителство трябва да реши с какви закони, бюджетни мерки и реформи да отговори на тях.
По отношение на дефицита обаче страната вече е под по-засилено наблюдение. България трябва да представи до 15 октомври 2026 г. мерките, с които ще ограничи бюджетния недостиг, и да го върне под 3% от БВП до 2029 г.
