Една пета от българите живеят под границата на бедността от 120 евро месечно. Семейство П. също разполага с минимални средства и е принудено да оцелява в реално съществуващата мизерия, пише в репортаж от България агенция ДПА.
От блоковете в софийския панелен квартал "Христо Смирненски" се вижда ясно кой е спечелил от икономическото развитие през последните години и кой - не: по иначе сивкавите фасади тук-там проблясват ярко боядисани жилища с ПВЦ дограма. Обитателите им сами са финансирали санирането. В съседство са старите дървени конструкции, вградени в сивия бетон.
Росица, мъжът й и двамата им синове тийнейджъри живеят в една от сивите кутийки на седмия етаж. В центъра на хола е телевизорът. Пред него е масата със счупено стъкло, скрепено с кафява лепенка. Росица поднася кафе, но въпреки това не е особено уютно: "Когато не се налага, не пускаме отоплението", казва домакинята.
До 1990 г. Росица е била счетоводителка. По време на вестникарския бум през 90-те години продавала вестници, но загубила мястото си, когато работодателят й фалирал. Оттам нататък работила каквото намери, докато се появили децата.
След настъпването на промените съпругът й - 46-годишен инженер, сменял фирма след фирма, тъй като все го уволнявали. Последно работил като таксиметров шофьор, но така и не свикнал с тази професия. От три месеца е на антидепресанти, договорът му е прекратен.
През неуплътнените прозорци прониква вятър. Росица разказва за ежедневието си, състоящо се от домакинска работа и много точни сметки - как по най-добрия начин да бъде разпределен месечният бюджет. На разположение на семейството са 250-те евро обезщетение за безработица, които получава съпругът, както и известна финансова подкрепа от брата на Росица. "Без него нямаше да можем да се справим - казва жената. - Разходите са много високи - почти като в Западна Европа. Като при нас корупцията изяжда това, което би трябвало да получат хората".
От телевизора семейство П. непрестанно чува за реформи и за финансовата стабилност, която царяла в страната. "Постоянно виждаш горди политици да режат лентички и да откриват нови строителни обекти", разказва Росица.
Средствата от Европейския съюз се изливат най-вече в изграждането на големи инфраструктурни обекти и бизнеспаркове. Моловете в София никнат като гъби след дъжд. Но семейство П. използва новите аутобани точно толкова малко, колкото и останалите 22% българи, които живеят под границата на бедността. За синовете Слав и Петър моловете са напълно недостъпни. Не, че не могат да ги посетят, но когато са там с приятели, усещат бедността особено остро. "Мога да разглеждам, но не мога да си купя нищо. И се ядосвам", споделя 15-годишният Слав.
Семейство П. не е изключение в България: през последните години за повечето хора подобрение в жизнения стандарт не е настъпило. Средната заплата в най-бедната страна членка на Европейския съюз е 360 евро, средната пенсия - 150. По данни на Евростат почти всеки втори българин е застрашен от огромна бедност и социално ограничаване.
Росица е била сред участниците в протестите, разтърсили страната през февруари. Тя казва, че е усетила солидарността на хората, почувствали се измамени в очакванията си най-после да могат да заживеят достоен живот - точно като нейното семейство. "Началото на демократичните промени ни изпълни с радост. Така приехме и присъединяването към Европейския съюз", спомня си Росица. Но вече не вярват на нито един политик и на нито една партия.
На 12 май предстоят предсрочни избори. Междувременно служебното правителство трескаво раздава социални помощи. "Това е чисто шоу - за много от хората тези мерки идват твърде късно - казва Росица и добавя - Все пак с протестите успяхме да уплашим политиците. Това ще даде ефект".
