В ъ ългария, подобно на Унгария, Румъния и Словения, разходите за работодателя при уволнение (като обезщетение, представляващо определен брой месечни заплати) са много по-ниски в сравнение със Западна Европа.
Това сочи второто международното сравнително проучване на европейската мрежа от правни офиси на "Делойт" за режима и практическите аспекти на уволнението в Европа (International Dismissal Survey). В проучването участват 25 държави, сред които и България.
Най-често при уволнение в България работодателят плаща между една и шест работни заплати и по показателя "разходи" страната ни се доближава до държавите от Централна и Източна Европа, където освобождаването на служител струва около 2,5 пъти по-малко в сравнение със Западна Европа.
Според проучването "най-скъпите" държави са Италия (повече от 30 заплати), Белгия (до 25 заплати), Испания (до 20 заплати), Норвегия (до около 12 заплати).
В България, подобно на Чехия и Словакия, се прилага много стриктен подход по отношение на мотивите за уволнението.
Работодателят е обвързан от точно регламентирани в Кодекса на труда основания за уволнение.
Въпреки че във всички европейски държави работодателите са задължени да мотивират уволнението, подходът най-често е чрез общо очертаване на основанията за това.
Предизвестието за прекратяване у нас е задължителен реквизит на трудовия договор и е еднакво за работодателя и за работника/служителя.
Проучването показва, че тази продължителност (от 30 дни до три месеца) е в границите на средното за Европа.
Българското законодателство предвижда защитни правила по отношение на определени категории работници и служители. Най-сериозна защита получават бременните служителки, които могат да бъдат уволнени само на определени основания, и служителите в отпуск поради бременност, раждане и осиновяване. Те пък могат дабъдат уволнени само поради закриване на предприятието.
По този показател нашето законодателство е в синхрон със законодателствата на останалите проучвани държави.
Източник:
БГНЕС - архив
