Ще се борим да получим допълнително към 500 млн. евро за инфраструктура от бюджета на ЕС за 2014-2020 г., съобщи премиерът Бойко Борисов пред български журналисти в Брюксел, където ще участва в среща за европейската политика за сближане (т. нар. кохезионна политика).
По повод очакванията за това, което засяга нашата страна в бюджетите на ЕС за догодина и за периода до 2020 г. Борисов заяви, че засега най-неблагоприятното, което може да се случи, е да вземем толкова пари, колкото досега, или ако не мине предложената финансова рамка, средствата за България да бъдат намалени.
Тръгваме от лоша стартова позиция, знаете, че при предишното правителство бяха спрени всички европейски фондове, заради "Батко и братко" бяха спрени програмите, отбеляза министър-председателят.
Към днешна дата, благодарение на министър Томислав Дончев, на финансовата ни дисциплина, нямаме спрени програми, посочи той.
"Надявам се така да продължим и занапред. Убеден съм, че до края на следващата година ще си усвоим всички пари, които ни се полагат от Брюксел", допълни премиерът.
В отговор на въпрос за дължимите към България до края на годината 400 млн. евро от европейския бюджет по вече изпълнени проекти у нас Борисов уточни, че с еврокомисаря по регионалната политика Йоханес Хан е воден разговор средствата да бъдат възстановени навреме.
Всички тези проекти - главно магистралите, железопътните линии, мостовете, председателят на Европейската комисия Жозе Барозу и комисарите ги познават перфектно, допълни той.
"Трябва да продължим да провеждаме процедурите, както досега - прозрачно и публично, да усвояваме средствата по европейските правила. За радост комисарите идват много често, посещават обектите, виждат на какъв етап са и как се строи, затова съм оптимист, че ще си усвоим всичките пари", заяви Борисов.
Министърът по усвояването на фондовете от ЕС Томислав Дончев, който придружава министър-председателя на днешната среща в Европейския парламент, отбеляза, че преди края на октомври нашата страна е изпратила искане за плащането на над 400 млн. евро и те ще бъдат възстановени до края на годината.
Ще изпратим още едно искане за около 150 млн. евро и разчитаме огромна част от тези средства също да бъдат възстановени, добави министърът.
В днешната среща на високо равнище в ЕП под егидата на председателя на парламента Мартин Шулц участват представители на 15 държави от ЕС и на Хърватия, обединени в групата "Приятели на кохезията". Групата подкрепя запазването в бъдещите европейски бюджети на мащаба на финансирането за политиката на сближаване, която е насочена към развитието на отделните региони в Общността.
Разбираме богатите държави, държавите донори, които имат своите притеснения и проблеми, коментира Борисов по повод становището на някои европейски страни, които настояват да се ограничат бъдещите бюджети на ЕС в тази сфера. Моята теза винаги е била, че кохезионните фондове служат на цяла Европа, те не са само за отделните националности, отбеляза той.
Българският премиер даде за пример това, че често фирми от едни европейски държави печелят конкурсите за проекти в други държави. Чрез кохезионната политика се дава възможност за растеж и работни места - това, което е в програмата и на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, допълни Борисов.
Той отбеляза, че по-бедните държави в ЕС имат своите аргументи за кохезионната политика - за да бъдат конкурентоспособни, те трябва да получат повече пари. България най-вече е за пример, защото кохезионните фондове се използват главно за инфраструктурни проекти и за административен капацитет, което е от полза за цяла Европа, заяви Борисов.
Стоките и товарите, които идват от европейските страни по магистралите и железопътните линии, по мостовете и естакадите, отиват за Азия, Африка, различни континенти, допълни той.
