Рачо Димчев (1838 - 1912) е търговец и банкер, роден в Ловеч.
Завършва Френския католически колеж в Цариград и поема един добре развит за времето си семеен бизнес. Търговец е на бубено семе, пашкули, розово масло и кожи в Дунавския и Румелийския вилает на Османската империя.
Развива търговски отношения с Милано и Париж, където създава кантори, а през 1858 г. се установява в Марсилия. Утвърждава се на западноевропейските пазари като сериозен търговец.
През 1885 г. Димчев се завръща в България. Живее първо Свищов, после - в София. Занимава се с банкерство и предприемачество.
Умира в София.
Димчев завещава облигации с номинална стойност 100 хил. лв. С тях синовете му създават фонд "Рачо Димчев", чиито лихви по волята но дарителя се разпределят между общините София и Ловеч.
Дарението му е насочено към възрастни, болни, сираци и нуждаещи се граждани - за "да облекчат своето положение, да разберат, че във века на хуманността високоблагодетелните хора се стремят да ги подпомогнат".
След неговата смърт съпругата му продължава благотворителната дейност.
Прави дарения на софийски културни дружества, завещава 10 хил. лв. на женски дружества в Ловеч, отпуска етаж на къщата им в Ловеч за БЧК, подпомага бедни и сираци в града.
Дейността на Рачо Димчев е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
