Професор Стефан Бобчев (1853-1940) е юрист, държавен и обществен деец и публицист, роден в Елена.
Получава средно образование в Цариград и завършва право в Москва. Завръща се в България и се установява в Пловдив.
Последователно е председател на Департаменталното съдилище, член и председател на Върховния административен съд, народен представител в Областното събрание, директор на правосъдието в Източна Румелия.
Става министър на народното просвещение (1911-1912), както и пълномощен министър и извънреден пратеник в Санкт-Петербург. Дългогодишен народен представител.
Той е и един от инициаторите за създаването на Висшето училище (СУ), основател и преподавател по съвременна политическа и социална история на Свободния университет в София (1920-1937), член на БАН и председател на ефорията по изпълнение на завещанието на Евлогий Георгиев. Основател и председател е на Дружеството на българските публицисти и писатели.
Професор Стефан Бобчев дарява 40 хил. лв. на Юридическия факултет при СУ за образуване на фонд на негово име. Желанието му е лихвите от фонда да се използват за награда "на студенти, които се занимават със славянска правна история и напишат кратък етюд, одобрен от вещи рецензенти".
След смъртта му през 1941 г. неговата съпруга Екатерина Бобчева дарява по негова воля 120 хил. лв. в облигации на Министерството на Народната просвета за образуване на 5 фонда.
Лихвите им са за годишни награди на студенти с "интерес към изучаване на Отечествена история", за зрелостници от Пловдивската мъжка гимназия и за училището в родния град на проф. Бобчев - Елена, а също и в подкрепа на бедни ученици за закупуване на дрехи и обувки.
През 1941 г. Екатерина Бобчева дарява на БАН и сумата от 50 хил. лв. като волята й е на всеки три години учреденият на името на съпруга й фонд да дава награди за трудове по исторически и правни проблеми.
Дейността на проф. Стефан Бобчев е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
