Петър Иванов Пешев (1858-1931) е държавен и политически деец, юрист, публицист, член на БАН, роден в Севлиево.
Учи в училището в родния си град, а след това в Богословското училище край Лясковец. През 1877 г. става учител в Севлиево, а през 1884 г. завършва право в Московския университет.
Народен представител от Либералната партия е във 7-то и 8-мото, а след това в 10-ото и 13-ото Народно събрание. Министър на правосъдието (1894 и 1899-1900), както и на просвещението (1913-1918).
През ноември 1919 г. заедно с останалите министри от кабинета на Васил Радославов е арестуван, а през 1923 г. е осъден като един от виновниците за втората националната катастрофа.
Умира в София.
Чрез завещанието си от 1925 г. дарява 200 хил. лв. на Министерството на народната просвета (МНП) за учредяване на фонд, с чиито лихви да се построи в Севлиево сграда за безплатна трапезария за над 30 бедни ученици. От лихвите на фонда да се отделят и средства за ежедневен обяд. Волята му е фондът да носи името на братята му Стефан и Минчо Пешеви.
След смъртта му и съгласно неговото желание съпругата му Цанка Пешева дарява сумата от 200 хиляди лева на МНП, а библиотеката на Петър Пешев - на Севлиевската градска библиотека.
Към 1 януари 1942 г. капиталът на фонда достига 692 000 лв.
Дейността на Петър Пешев е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
