Х ристо Стоянов Касъров (р. ок.1812, Копривщица – 1892, Букурещ) е търговец и общественик.
Още като дете семейството му се изселва в Одрин, където той усвоява кожухарския занаят и впоследствие натрупва състояние. Заема видно обществено положение в града и активно участва в живота на българската колония.
Той е представител на българите пред турските власти и има почетното звание „вилает чорбаджия”.
Христо Касйров има голямо семейство – четирима синове и една дъщеря. След Кримската война материалното му положение силно се влошава и Касърови се изселват в Букурещ. Там активно подкрепя инициативите и дейността на Българската добродетелна дружина.
Янако Христов Касъров е втори син в семейството, също търговец. Образованието си получава в Копривщица при Найден Геров и в гръцко училище в родния си Одрин.
През 1856 г., заедно със семейството си, той също се установява в Букурещ, където успява да спечели добро състояние от търговия с дървен материал. За кратък период от време Янако загубва съпругата си и единствената си дъщеря.
Янако Касъров никога не е живял в своето отечество, но винаги се чувствал българин.
Оставя цялото си състояние на баща си и братята си, като условието е те да дарят голямата част от имуществото за построяване на българско училище в родния му Одрин.
През 1884 г. бащата Христо Касъров изпълнява желанието на своя син и подарява семейната им къща в града за училище. През същата година чрез кантората на Евлогий Георгиев той внася в БНБ 48 хил. франка. С този капитал е основан благотворителен фонд. Волята на дарителя е годишните лихви на капитала да се превеждат чрез Българската екзархия на Одринската българска община и с тях да се поддържа учебното заведение.
Специален принос за опазване на завещания имот и капитал има Евлогий Георгиев. Първоначално в къщата, подарена от Касърови, се помещава Българското централно основно училище в Одрин. По–късно тя се заема от Девическото педагогическо училище.
Над вратата на сградата, по инициатива на българската община в града, е поставена плоча с надпис „Българското училище "Касъров”.
Волята на дарителя започва да се изпълнява веднага с образуване на фонда и до Балканските войни (1912-1913) лихвите от капитала редовно се превеждат. Екзархията отпуска допълнително средства. След 1912 г. лихвите започват да се натрупват към капитала, като през 1926 г. фондът вече разполага с 89 078 лв.
Поради невъзможност приходите да се ползват за училището в Одрин, през 30-те години на XX век Светият синод започва да ги отпуска за стипендии. Така се запазва общият дух на дарението – средствата да послужат за просветното издигане на българите. Със стипендии от фонда учат по 1-2 стипендианта в Софийската духовна семинария.
В края на 1945 г. капиталът достига 293 179 лв. и носи годишен приход от 13 190 лв. Фондът прекъсва благотворителната си дейност след 1945 г.
Дейността на фонд "Христо Касъров" е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
