Националната библиотека не е просто работно място, където човек да изчака спокойно старините си, а кауза за която си струва да се бориш, каза проф. Боряна Христова в интервю за Vesti.bg.
"Библиотеката е мястото, където човек може да изживее няколко живота. Затова приканвам младите хора да не я отбягват, а да я посещават по-често и да се заровят в нейните фондове", каза проф. Христова, която от 14 години ръководи Националната библиотека "Кирил и Методий". Тя е и преподавател в Катедрата по библиотечно-информационни науки и културна политика към СУ "Св. Климент Охридски".
В интервюто тя разказва още за ролята на дарителството в Националната библиотека, за любимите си автори, за личната си библиотека, събрала над 16 хил. тома, и за любимото си хоби - футболът:
- Проф. Христова, каква е ролята на дарителството за Националната библиотека "Кирил и Методий", бюджетът на библиотеката не е толкова голям, в същото време имате много успешни проекти, вкл. за дигитализация?
- Дарителството заема значимо място в историята на Националната библиотека, а сега в това динамично и напрегнато време ние приемаме тези благородни жестове - даренията на книги, техника, ръкописи, като изключителна отговорност на отделни хора и организации към националната памет.
Ние в Националната библиотека се радваме на всички - всеки дар е добре дошъл. Иска ми се да отбележа значимото частно дарение от проф. Чарлз Грибъл, почетен професор във Факултета по славянски и източноевропейски езици и литератури, Университет Охайо, САЩ, което съдържа ценни справочни издания : Greek-English Lexicon, Dictionary English and Sanskrit, Sanskrit-English Dictionary, монографии от серията Cambridge Textbooks in Linguistics и пълни годишнини от списание Slavic and East European Journal и др.
Много често наши читатели даряват ценни ръкописи и старопечатни издания от личните си сбирки. Искам да им изкажа своята огромна благодарност още веднъж и да подтикна онези, които имат някакви колебания - да ни даряват ценни и редки и издания, аз им обещавам, че ние ще ги запазим за поколенията, Националната библиотека е най-подходящото място.
Националната библиотека изключително успешно приключи няколко проекта в областта на дигитализацията на книжовното наследство. Общият брой досега на дигитализирани заглавия е над 3000, а в обем това надвишава над 280 000 файла.
Като част от основните функции на Националната библиотека за съхранение и достъп до уникалните книжовни паметници с национално значение основно дигитализираме документи от своите специализирани колекции - славянски ръкописи, ориенталски ръкописи, гръцки арменски и др., старопечатни книги - български, славянски кирилски, чуждоезикови, редки и ценни документи, ориенталски старопечатни книги и др.
Изключително ценни са документите от Български исторически архив на Националната библиотека - личните архиви на Васил Левски, Христо Ботев, Георги С. Раковски, Гео Милев, Петър Дънов, дигитализираме също и стари български периодични издания.
Огромният брой посещения в сайта на Националната бибилотека и конкретно в Дигиталната бибилотека са доказателство за изключителния интерес към тази нова дейност, която ние отговорно развиваме. Част от дигитализираните ни документи са достъпни и чрез EUROPEANA.
Наскоро дарителска инициатива подеха от REALUX, нарекоха я "Да дарим светлина на Библиотеката. Повече светлина, повече читатели". На рождения ден на библиотеката, който беше преди дни, подариха енергоспестяващи осветителни тела, като желанието им е инициативата да се превърне в традиция и да положи началото на още дарителски програми за библиотеките и четенето.
- Преди две години Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" обяви инициативата "Осинови книга", как се разви тя?
- Осиновените книги (ръкописи, старопечатни и модерни издания), т.е. тези, за които вече са събрани необходимите средства, са общо осем. От осиновените книги са изцяло реставрирани три и почти е завършена реставрацията на четвърта. Изработени са кутии за архивно съхранение на фрагменти от ръкописи.
Набират се средства за още една старопечатна книга, един ръкопис и за вестници от времето на Възраждането ("Шутош", "Тъпан" и "Дунав"). През 2013 г. списъкът с книги за осиновяване ще бъде попълнен с нови "кандидати".
За 2011-2012 г. благодарение на благотворителната кампания на Райфайзенбанк "Избери, за да помогнеш", в която Библиотеката беше избрана като един от бенефициентите, събраните средства надхвърлиха 10 000 лв.
Дарителите са основно ученици от столични и извънстолични училища, заедно с едно дарение от СУ "Св. Климент Охридски", три от даренията са направени в памет на покойни роднини, светът на бизнеса е представен от служителите на Райфайзенбанк и един бизнесмен, двама дарители са от чужбина, останалите дарители са свързани по един или друг начин с Библиотеката.
Всички данни за програмата "Осинови книга", със списъците на книгите за осиновяване, осиновените книги и дарителите, се обновяват в съответния раздел на сайта на Библиотеката (т.е. те могат да бъдат взети оттам).
- Често "книжката и мишката" се противопоставят, вече се налага като стереотип, че младите хора не четат, вашето лично мнение - новите технологии изместват ли книгата или дават нови възможности за нея?
- Моето мнение, че те не се противопоставят, а работят в синхрон. Новите технологии се използват от по-младите хора. Четенето на електронни книги и четенето на книги в техния класически вид по-скоро върви към симбиоза. От съвременните български книги съвсем малко са в електронен формат, защото не са добре решени проблемите с авторското право, което засега дава превес на книгите в техния класически вид.
- Специалист сте по средновековни ръкописи, впечатлил Ви е XV век - имате книга за този период, има ли нещо, което сте извадила за себе си като поука от наученото за онова време?
- За мен петнадесетото столетие е една от най-интересните епохи в развитието на човечеството. Тогава са се родили, живяли и творили едни от най-големите личности в световното развитие - Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели и много други известни философи и откриватели. Те доказват, че може да има наука, литература, култура извън манастирските стени и тогава започва цялостното освобождаване на човешкия дух от всякакви окови.
В областта на развитието на книжнината това са едни от най-важните години. Тогава Гутенберг изобретява печатната машина и това изцяло променя съдбата на книгата и тя става по-достъпна и по-демократична.
Епохата, когато корабът сменя коня - времето на великите географски открития, когато хората проявяват мъжество, смелост и себеотрицание.
В български контекст петнадесетото столетие е характерно с творчеството на българския книжовник Владислав Граматик с едно от своите съчинения "Разказ за пренасяне мощите на Иван Рилски в Рилският манастир" ("Рилска повест").
- 14 г. ръководите Националната библиотека, а сте работила там и преди това, кои са най-важните неща, на които искате да научите, като преподавател, и да предадете като опит на вашите студенти?
- На своите студенти и на колегите от Националната библиотека се стремя да им внуша, че това не е просто работно място, където човек да изчака спокойно старините си, а кауза за която си струва да се бориш. Аз я приемам като начин на живот, зад който се крие цяла философска система.
Библиотеката е мястото, където човек може да изживее няколко живота. Затова приканвам младите хора да не я отбягват, а да я посещават по-често и да се заровят в нейните фондове.
- Прочетох, че имате библиотека с 16 хил. книги, а имате ли любими между тях? Коя е книгата, която четете в момента или която Ви е впечатлила напоследък?
- Не може да се каже, че имам любими книги, аз имам любими автори, от които мога да посоча Робърт Харис (смятам го за автор на ХХІ в.), както и Артуро Перес-Реверте, чиято книга "Обсадата" чета в момента.
Освен това харесвам книгите на Филипа Грегъри и Сюзън Кларк - имам целите им поредици. От тъй наречените "кримки" мога да посоча името на В.В. Левашов (изключителен автор), Нелсън Демил (току-що си купих неговата книга "Пантерата"), Майкъл Конъли, Донка Петрунова и Андрея Илиев.
Имам предпочитания към Мирела Иванова, Ани Илков и Кристин Димитрова от поетите, Евгения Иванова и Теодора Димова от прозаиците.
- Освен четенето сте фен и на футбола - кои мачове гледате - от българското първенство или други, и какво Ви привлече към този спорт?
- Да, освен четенето съм фен и на футбола. Гледам всички мачове на "Левски" и много страдам, че не се представят напоследък на ниво. Когато гледам европейски и български футбол все едно това не е една игра. Почитател съм на испанския футбол и на Националния отбор на Испания. Ще им изпращам всичката си положителна енергия, за да станат световни шампиони през 2014 г. в Бразилия.
