Гражданите на Сърбия ядат боб от Китай и Киргизстан, риба от Босна и Хърватия, а свинско месо от Италия и Унгария.
За първите осем месеца на годината Сърбия е внесла селскостопански продукти за 557 млн. евро, пише белградският "Прес".
Сръбските селскостопански продукти са неконкурентни по качество и цена не само в сравнение с продуктите от Европейския съюз, но и със стоки, идващи от далечни страни като Аржентина, Казахстан, Китай, Бразилия и Индия, твърди за вестника Владана Хамович от Института за селскостопанска икономика.
Аномалии като вноса на евтин боб от далечни страни могат да се припишат и на факта, че в Сърбия прекалено бързо е приложен принципът на либерализма.
Когато се появи евтина стока, хората я купуват, а сръбските производители нямат сметка да я произвеждат и затова изоставят отглеждането на най-традиционните култури като боба, обяснява Хамович.
Фактът, че сръбското селско стопанство е неконкурентно се доказва и от данните, че един сръбски земеделец храни с труда си шест души, а един германски - 46 души.
Много скромни инвестиции в производството, липса на държавна подкрепа като субсидии или изгодни кредити, натрупване на дългове и неизгодно движение на цените са главната причина селяните да напуснат селата или да престанат да се занимават с производство, смята професорът от Селскостопанския факултет в Белград Миладин Шеварлич.
Според експертите главният проблем на сръбското селско стопанство е неговата "раздробеност".
Две трети от производството идва от дребни производители, които не са в състояние да се състезават с огромната конкуренция, особено в отрасли, които се субсидират.
В големите държави субсидираните производства създават излишък, който се пласира в неразвитите страни, а с това те унищожават местното производство, заключават експерти.
