За 20-те години, откакто се срина комунистическата система, Централна Европа успя да извърши нещо невиждано - да преобрази плановите си икономики и да ги приобщи към пазарните икономики.
Всички ние успяхме, а по онова време нямаше никаква гаранция за успех, заяви неотдавна полският министър на финансите Яцек Ростовски на регионален икономически форум в Криница.
Полша, най-голямата икономика сред 10-те нови членки на ЕС след разширяванията от 2004 и 2007 г., беше първата, която започна системна реформа през 1990 г.
Днес тя е единствената страна на ЕС, която продължава да отчита икономически растеж през цялата кризата, отбелязва в анализ за АФП Станислав Вашак.
Промените напълно разтърсиха икономическия пейзаж в така наречените източни държави,
помитайки много "бижута" на комунистическата икономика
като полските корабостроителници, люлка на борбата срещу бившия режим, които днес са на път да изчезнат. Само малък брой, частично или изцяло приватизирани компании, отново разцъфнаха.
Румънските предприятия за производството на автомобили "Дачия" сега на "Рено" и чешката "Шкода" на "Фолксваген", полската петролна компания "Орлен" и унгарската "МОЛ" станаха играчи от европейски мащаб редом с местните новородени или международни групи, които инвестираха в Изтока.
"В началото си казвахме: "Ако преминаването от пазарна към планова икономика е равносилно да сготвиш рибена супа, като използваш аквариум, то обратното ще бъде безкрайно по-трудно", спомня си Иван Миклош, бащата на словашката реформа.
Целта изглеждаше обща: пазарната икономика. Но
отправната точка, възприетите методи и темпото на промени бяха различни.
Унгария, Чехословакия и Източна Германия бяха възприемани като блажени страни в Полша, където за някои продукти имаше определени дажби и вилнееше инфлацията, достигнала 750% през декември 1989 г.
Балтийските страни, които върнаха независимостта си от някогашния СССР през 1991 г., бяха принудени да изградят отново икономиките си.
В началото "ние дори не знаехме къде се изнасяше продукцията ни", спомня си г-жа Казимера Прунскене, първата премиерка на независима Литва.
Унгария започна реформата си постепенно през 1992 г. България официално постави началото на приватизациите в страната през 1997 г.
"Бившата ГДР е изключение. Тя не бе принудена да се оправя съвсем сама, защото богатата голяма сестра, бившата ГФР, я взе под крилото си", обяснява Карл Бренке, специалист по обединението на двете Германии в Института за икономически изследвания (DIW.de).
Мащабните преструктурирания, от които често се възползваше бившата номенклатура, бяха съпътствани от злоупотреби и станаха причина за появата на
безработицата - ново явление в Източния блок, където да работиш бе задължение.
Безработицата в бившата ГДР продължава и сега да бъде два пъти по-висока, отколкото в Западна Германия. Приходите на гражданин от някогашната Източна Германия днес се формират средно 40% от социални помощи.
Цената на затварянето на румънски мини бе 90 хил. съкратени работни места. Нов проект предвижда закриването на още 48 хил. до 2012 г.
Според Витолд Орловски, експерт от "Прайсуотърхаус Купърс" (PWC) "нито едно западно правителство нямаше да оцелее дори и шест месеца с такава програма за пожертвувания".
