С приближаването на датата за присъединяване на България и Румъния към ЕС снизхождението към източноевропейците и техните родни страни преминава в истерия. Едва ли може да има по-очебийни двойни стандарти.
И България, и Румъния са описвани като изостанали държави, в които вилнее мафията, и които ще "заразят" останалите в Общността. Но дали двете балкански страни са наистина много по-корумпирани от Италия на Берлускони или от Великобритания, в която се плаща за титли? В таблоидната британска преса
източноевропейската имиграция се отразява с потресаващ шовинизъм
Малцина обаче се питат защо толкова много хора (427 000 от 2004 г. насам) напускат местата, където са отраснали, където са приятелите и семействата им. В редките случаи, когато този въпрос се поставя, обикновено се обвинява "гибелното наследство" на 40-те години комунизъм.
Но комунистическото управление приключи преди 16 години. Може ли то да е причина за днешните проблеми?
Всъщност хората от този регион бягат от последствията на неолибералната икономическа политика от началото на 90-те години - период, който според икономиста Ласло Андор е европейската "Голяма депресия".
Като се изключат шикозните, "глобалистки" центрове на Будапеща, Прага и Варшава, милиони хора живеят в бедност и лишения в бившия комунистически блок.
БВП в региона падна до между 20 и 40% след промените през 1989 г. и докато малцина получават по-големи заплати в XXI век, за мнозинството преходът се характеризира с драстичен спад в жизнения стандарт и голяма безработица и неравнопоставеност.
Западните политици хвалят страните от т. нар. "Нова Европа" заради техните "динамични им икономики с плоски данъци", но отричат да има връзка между икономическите реформи и масовото изселване.
Снизхождението към източноевропейските имигранти е до голяма степен наследство от времето на Студената война. За западните неолиберали е жизненоважно да отричат всяко постижение на режима, в който живя половин Европа. От тогава идва и модата да се сравняват 40-те години социализъм с ужасите на нацизма.
Не беше нужно и не биваше да става така
Ако в началото на 90-те тези страни не бяха прибързали да приемат крайно дефлационните препоръки на МВФ и ЕС, икономиките им сега щяха да са много по-здрави, а имигрантската вълна щеше да бъде до голяма степен предотвратена.
Но най-големите жертви в случая са самите източноевропейски държави, лишавани от толкова много млади, талантливи и продуктивни хора.
Иронията е, че Източна Европа съвсем не е изостанала и все още кара значителна част от Западна Европа, и конкретно Великобритания, да се черви от срам, що се отнася до качество на образованието, обществен транспорт и здравеопазване.
Децата от бившите социалистически страни редовно са първи в сравнителните класации на образователните системи. На последното международно състезание по математика България зае пето място, Унгария седмо, а Румъния - десето.
Над 15 години Източна Европа буквално е бомбардирана
от безмилостна пропаганда, възвеличаваща нуждата от още и продължителни "реформи" и "модернизация".
Стереотипното схващане, че на Запад е добре и че Западът няма алтернатива, прокарван от политически лидери, хвърлили око на апетитни позиции във висшата администрация на ЕС или в Световната банка, се оказа разрушителен.
На Острова непрекъснато ни повтарят, че "нашият път" е най-добрият, а Изтокът безнадеждно изостава. Защо тогава внасяме железопътни инженери от Румъния? Защо ако стоматологията ни е толкова блестяща, използваме услугите на унгарски зъболекари? Защо в английските училища се използват видеозаписи на часове по математика в унгарски училища?
Разделението "изток-запад" и ксенофобията ще свършат там, където се даде по-честна и балансирана оценка за наследството на социализма; където се направи признанието, че и тогава, въпреки липсата на политически свободи, е имало значителни постижения. Трябва да признаем още, че икономическите "реформи" са създали повече проблеми, отколкото са решили.
Световният капитал и политическите му говорители обаче ще направят всичко възможно тези признания да не се случат.
