Най-бедната страна членка на ЕС бавно се възстановява от дълбока рецесия, която намали приходите и увеличи безработицата.
Това пише "Ройтерс" в материал, открояващ основните политически рискове, които трябва да се следят в България.
Агенцията припомня, че кризата е нанесла удар на популярността на дясноцентристкото правителство.
В началото на октомври миналата година "Ройтерс" направи подобен анализ на ситуацията у нас.
Спадът принуди балканската страна да ореже разходите, да замрази заплатите в държавния сектор и пенсиите, за да свие бюджетния си дефицит и да не допусне валутата й, която е обвързана с еврото, да бъде изложена на натиск, отбелязва "Ройтерс".
Рязкото поскъпване на храните и горивата, плюс вече набелязаните строги мерки за икономии и забавените реформи подкопават подкрепата за правителството на премиера Бойко Борисов, разполагащо с малцинство в парламента.
При все това то продължава да държи здраво властта благодарение на съдействието на националистката партия "Атака", уточнява "Ройтерс".
Правителство срещна спънка и с отказа на Франция и Германия да дадат зелена светлина за влизането на България в Шенгенската зона, докато не покаже видими резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Подкрепата за партията ГЕРБ на Борисов намалява откакто той спечели избори през 2009 г., докато популярността на основните му съперници от опозицията - социалистите - през април се е повишила, намалявайки преднината на ГЕРБ.
Слаба икономика
Кабинетът очаква икономически растеж от 3,6% през тази година, след като увеличеният износ бе двигателят за излизането на страната от рецесия през 2010 г., но нарастването на брутния вътрешен продукт няма да достигне предкризисните равнища, защото бумът на пазара за недвижими имоти и строителството няма да се повтори.
Реформи, еврофондове
Кабинетът на Борисов се ангажира да ремонтира неефективната здравна система, но реформата "удари на камък", когато лекарите започнаха протести срещу закриването на болници и недостатъчното финансиране.
Заплахи от мащабни стачки принудиха правителството да смекчи пенсионна реформа, а освен това то забави приватизационната програма.
Кабинетът ускори използването на наличните европомощи през миналата година. Страната обаче все още оползотворява едва близо 10% от 7-те милиарда евро, които са на нейно разположение до 2013 г. Причината за това е най-вече заради неефективната бюрокрация и липсата на добре подготвени проекти.
Какво да се следи:
- Дали България продължава с реформите или пък загрижеността за популярността и опасенията от обществено недоволство няма да забавят промените?
- Дали правителство ще бъде в състояние по-ефективно да използва еврофондовете? Ако това не стане, то цените на активите едва ли ще се променят, но пък инвеститорите ще бъдат отблъснати, подобренията в инфраструктурата ще се забавят, а икономическото възстановяване ще бъде подкопано, заключава "Ройтерс".
