България и Франция са стратегически партньори и големи приятели. Имаме голям потенциал за развитие на двустранните икономически отношения, но и във всички останали сфери.
Това заяви пред български журналисти в Париж
президентът Росен Плевнелиев след срещата си с френския
президент Франсоа Оланд в Елисейския дворец.
В икономическата сфера се обединихме около мнението, че големи френски компании вече работят успешно у нас и това ще бъде началото на следваща фаза, добави той.
Очаквам френските инвестиции през следващите години да
бъдат много по-големи по обем, заяви българският президент. Ако
досега, за 23 години, сме имали около 1 млрд. (евро френски
инвестиции),
предполагам, че през следващите четири до пет
години ще направим отново милиард.
Това означава, че вече сме 4-5 пъти по-ефективни и бързи, потенциалът е сериозен, посочи държавният глава.
По повод резултатите от днешните разговори с френския му
колега президентът Плевнелиев заяви, че нашата страна разполага
с подкрепа за Шенген, както и за политиката на ЕС за
евроатлантическата перспектива на Западните Балкани.
Президентът съобщи, че разговорът е засегнал и
темата за атентата на летището в Бургас, като нашата страна е
благодарила на Франция за подкрепата на нейните служби. От своя
страна френският президент е подкрепил генералния директор на
ЮНЕСКО Ирина Бокова, като е добавил, че Франция е доволна от
нейната дейност и желае тя да продължи да работи за
Организацията на обединените нации за образование, наука и
култура.
По-рано днес Плевнелиев се срещна и с Бокова. След разговора си с нея той говори пред български журналисти за спасяването на евреите в България по време на Втората световна война.
Светът ще ни уважава тогава, когато покажем фактите,
а не когато премълчаваме един или друг аспект, каза президентът.
"Доброто име на България се кове и с нашата уникална история, показана по подходящия начин на света - каза държавният глава. - Когато кажем, че сме спасили всички евреи в България, веднага се поставя въпросът за евреите от Егейска Тракия и Вардарска Македония. Това за мен е много голяма тема, не може България 70 години да не успява да посочи много ясно фактите и документите, които стоят зад тях".
Истината е категорична и показва, че България не е била в
състояние и не е имала предпоставки да спаси живота и на евреите
във Вардарска Македония и Беломорска Тракия, но от друга гледна
точка
е постигнала нещо изключително, което никой друг не е направил - да спаси над 48 600 живота.
Това, което не се знае е, че българските консулства в Европа са издали над 15 хил. транзитни визи на евреи, въпреки разпоредбите на министъра на външните работи през 1943 г., с което са спасили над 15 хил. човешки живота, отбеляза той.
По неговите думи най-важното в това е хуманността и дързостта нашата страна да се опълчи срещу хитлеристите, срещу доминантната сила, която е мачкала всички в Европа и по най-човешки начин да заяви, че животът на всеки в България е защитен.
Президентът определи спасяването на българските евреи като
забележителна проява на истинско гражданско общество.
Той
отбеляза, че няма друга държава в Европа, успяла да спаси всички
свои евреи в най-тъмните времена на човешката история - Втората световна война. Това е изключителен подвиг, преди всичко
на българското гражданско общество, на нашата църква, а също и
на депутатите, независимо от кои партии, отбеляза държавният
глава.
Моята голяма амбиция е да покажем това по достоен начин на света, поясни президентът.
Държавният глава и водената от него делегация, придружени от Ирина Бокова, посетиха днес Мемориала на Холокоста във френската столица. Преди това президентът Плевнелиев и Ирина Бокова разговаряха в централата на ЮНЕСКО в Париж.
Често казваме, че България е много богата с културно-историческото си наследство, коя ли не цивилизация е преминала по нашите земи и е оставила своите следи, посочи държавният глава. Трябва да го покажем на света по същия начин, по който искаме да покажем уникалния подвиг със спасяването на българските евреи, добави той. Имаме вече девет обекта, които са регистрирани като световно материално и културно наследство от ЮНЕСКО, но имаме повече, които да покажем - тракийските гробници, белоградчишките скали. В нематериалното наследство имаме бистришките баби, но може да се добавят чипровските килими, фестивалът в Копривщица, кукерите от Перник и Разлог, добави президентът.
