Писателят Жул Верн е наречен от съвременниците си фантазьор, когато през 1870 г. слага в устата на главния герой на романа си "20 000 левги под водата" следните думи: "На морското дъно има в изобилие цинк, желязо, сребро и дори златна руда ".
"Измислицата" тогава вече е реалност.
Неизмеримите находища, за които Верн само фантазира, наистина съществуват.
Амбициозни държави и могъщи концерни се въоръжават за надпреварата за суровини, които лежат на дълбочина до 11 км под морската повърхност.
Според Международния орган по морското дъно към ООН в тази зона има около 500 милиарда тона "манганови буци" - парчета руда с големина на картоф, които нарастват с едва 5 милиметра за един милион години.
Във вътрешността им се съдържат ценни суровини, най-вече мед, никел и необходимите на много технологични концерни редкоземни метали като лантан и неодим.
Според най-високите оценки стойността на тези руди (според сегашната пазарна цена на съответните суровини) се равнява на фантастичните 33 трилиона долара.
Това са пари, които премахват всяко колебание у страните, подписали конвенцията на ООН по морско право.
Международният орган по морското дъно, чието седалище е в град Кингстън, Ямайка, регулира правомерното използване на морското дъно.
Ценовите скокове на пазара на суровини и свързаните с тях възможности за печалба въздействат на правителствата и концерните като звън на будилник.
"Все повече държави започват подготовка за експлоатация на морските дълбини", отбелязва Кристиан Райхерт, ръководител на департамента за изследвания на морските суровини германския Федерален институт за геоложки науки и суровини.
Райхерт е представител на германското министерството на икономиката в САЩ. Германия, например, си е осигурила за проучвания площ от 75 000 квадратни километра в средата на Тихия океан.
В тази "германска зона" между Хаваите и Мексико би трябвало да има залежи на суровини за 561 милиарда долара според сегашните пазарни цени. Това е близо 30 пъти над борсовата цена на международен концерн като "Тисен Круп".
Големи суровинни концерни като "Би Ейч Пи Билинтън", "Рио Тинто" и "Вале", но и новопоявили се компании като канадската "Наутилус" или американската "Нептун" вече правят проекти за инвестиции.
Бизнесът на тези нови компании е свързан най-вече с проучвания и подготовка за професионална експлоатация.
Старите и нови световни сили обаче също се насочват към морските дълбини. Преди няколко дни китайски апарат се спусна до 5000 метра - дълбочина, непостигана преди.
С дългия 8,20 метра батискаф "Цзяолун" трима океанолози се потопиха за четири часа във водите на Тихия океан, проучвайки потенциални находища за гладния за суровини Китай.
Германските компании също искат да се включат в печалбите. За корабостроителната индустрия бумът на морското дъно е като печалба от тотото. Вместо обикновени товарни кораби корабостроителници като "Джей Джей Сиетас" от Хамбург, "P+S Верфен" и "Нордик Ярдс" искат да строят високо технологичните кораби, които ще бъдат необходими.
До редицата средно големи компании се наредиха и концерни като "Сименс", който се надява да осигурява с електроенергия подводните заводи.
Днес експерти по суровините като Йозеф Ауер от "Дойче банк" подобно на главните герои от футуристичния роман на Жул Верн, посочват , че "високите цени на суровините вече правят много проекти интересни".
Водещите политици на Франция имат добър усет за включване в нови области, които представляват интерес за страната. Поради тази причина вниманието бе привлечено към реч, която френският премиер Франсоа Фийон произнесе в началото на юни.
"Надеждите са големи и от икономическа гледна точка в играта е заложено много", заяви довереникът на президента Никола Саркози и допълни, че в морските изследвания Франция би трябвало да бъде сред основните играчи.
"Франция и Европа трябва бързо да заемат своето място. Ако не направят това, то други страни ще поискат разрешителни", отбеляза Фийон. От изявлението на Фийон се разбра едно - в дълбините на океана може и да господства вечен мрак, но от икономическа гледна точка от тях струи лъч светлина за гладния за суровини свят.
Проблемът е огромното налягане в дълбините
На 6000 метра дълбочина на всеки квадратен сантиметър налягането достига 600 килограма. Долу обаче лежат ценни метали и минерали - мед, никел, както и силно желаните редкоземни метали, които се използват от производителите на високо технологични продукти.
Богатство, което пробужда алчността на почти всички страни по света без значение дали имат достъп до дълбокия океан. Надпреварата за все още недостигнатото съкровище на световния океан вече настана.
За всички участници е ясно, че ще минат години преди да започне промишленият добив. Само че цените на суровините на световните пазари непрекъснато се повишават и затова още сега си заслужава да се включиш в скъпото разработване на тези "морски дарове". Става дума най-вече за мангановите буци и съдържащите кобалт наслоявания.
В дълбините вероятно има и злато, находищата на петрол и газ пък са само в по-близките до брега райони. От края на 2008 година промишлените метали като медта и никелът поскъпнаха със съответно 180 % и 160 %.
Цените се повишават най-вече заради нуждата от суровини на бързо развиващи се държави като Китай и Индия. Тъй като се очаква това повишение да продължи, то и суровините ще запазят ценовото си равнище.
Експлоатацията на съкровищата, лежащи на дълбочина 800 метра и повече пък, вече е реална възможност. Тенденциите са толкова многообещаващи, че дори Германия, която не е морска сила, още от 2006 г. си е осигурила зона от общо 75 000 квадратни километра в средата на Тихия океан между Хаваите и Мексико.
Преди около 30 години германски компании вече са правили предварителни изследвания в района и залежите са определени като многообещаващи. Площта, за чието проучване германците имат лиценз, обаче е само малка частица от ареала.
Според данни на Международния орган по морското дъно в Ямайка целият ареал на Хаваите обхваща близо 4,5 млн. квадратни километра. Органът е част от ООН и дава необходимите разрешителни за проучвания на морското дъно.
Във фазата на проучвания след 2006 г. Германия е инвестирала близо 10 млн. евро при три изследователски експедиции за търсене на суровини в дълбоки води. Изследвани са находища на манганови буци на дълбочина от 4000 до 5000 метра.
Според изчисления на Федералния институт за геоложки науки и суровини на един квадратен метър от морското дъно има средно 12 кг манганови буци. Следователно, само в германската лицензионна зона има 19 тона мед, никел и кобалт - през април миналата година според оценки тези метали са стрували 561 млрд. долара.
Дали Германия или някоя друга страна ще успее в действителност да извади на повърхността съкровищата обаче е въпрос, който чака отговор. "Всъщност все още никой не е добивал на практика минерални суровини от дълбокия океан. Засега държавите само изследват потенциала", отбелязва Кристиан Райхерт.
Анализаторите също са скептични за находките в дълбоките океански зони.
Наистина, преди няколко дни японски учени обявиха голямо находище на редкоземни метали в Тихия океан на дълбочина 6000 метра. Откритието обаче не бива да се надценява, предупреждават анализатори на "Комерзбанк".
"Докато промишленият добив на това находище стане възможен, ще минат още години", посочва банката. Авантюризмът примамва и инвеститорите.
Канадската компания "Наутилус", например, вече е в стартова позиция да започне добив, търсейки злато и мед край Папуа-Нова Гвинея.
Оптимистите се насочват най-вече към откритията на природни изкопаеми в по-близки до бреговете води. За тях също дълго време се твърдеше, че не могат да бъдат добивани.
Сега обаче те са мощен икономически фактор - според консултантската компания в областта на енергетиката "Ууд Макензи" между 2000 и 2009 г. петролните и газови концерни са вложили общо 330 млрд. долара в търсенето на нови залежи.
