По данни на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) у нас съществуват 107 породи овце, 30 от които са застрашени от изчезване, а 11 са на ръба на оцеляването.
В България се отглеждат основно млечни кръстоски, които са с неидентифициран произход - резултат на стремежа за повишаване на добива на мляко, месо и вълна, твърди проф. Неделчев.
По думите му вносните високопродуктивни породи са изместили местните, които неусетно са били "погълнати и низвергнати".
Най-тежка е ситуацията при западностаропланинската овца, софийската и брезнишката, обяснява Мариола Попова, началник отдел в ИАСРЖ.
Само четири от родните породи са разширили ареала си
Съществуването на местните породи овце е необходимо най-малко заради биологичното разнообразие, категорични са специалистите.
Според тях те са най-приспособени към родните условия и най-малко боледуват.
Животните се смятат и за част от културното наследство на страната ни. В създаването им е вложен много човешки труд и умения, подчертават специалистите, като припомнят, че и Международната организация по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) полага големи усилия за запазване на местните породи за нуждите на бъдещите поколения.
България е била на първо място в Европа по брой овце на глава от населението, а в момента е на едно от последните места, алармира проф. Неделчев.
По данни на Министерство на земеделието у нас се отглеждат 1,4 млн. овце.
В годините на социализма те са били 20 пъти повече,
според проф. Андрея Колев, председател на Развъдната асоциация на аборигенни породи овце от Западна България.
Загива средният стопанин, който има по 30-40 овце, алармира и проф. Неделчев. По думите му само тук-там се създават стопанства, които имат от 300-400 до няколко хиляди глави добитък.
Има, обаче, цели обезлюдени райони в Северозападна България, където животните са рядкост. Съществуват дори села, където няма нито една овца или коза.
Според проф. Неделчев едрите земеделци съсредоточават усилията си върху разработването на десетки хиляди декари земя, без да отглеждат нито едно животно. По този начин в земята
не се връща обратно нито един от необходимите й микроелементи
и се нарушава съотношението между производство на зърнени храни и животновъдна продукция.
"Ние реално изнасяме суровина - нашето зърно, а внасяме месо. Това е все едно да изнасяш руда, а да внасяш машини", коментира ученият.
Изкупуването на агнешко месо у нас е много трудно, смята проф. Неделчев. По думите му наши търговци го вземат по-евтино в Румъния.
Те купуват румънски агнета, колят ги в Силистра и правят реекспорт в Гърция и други страни, докато в същото време производителите на български шилета не могат да намерят пласмент за продукцията си, разкрива той.
Експертите са категорични, че е необходимо да се възроди средната класа в българското село, като според тях
овцевъдството най-лесно може да се свърже с биопроизводството
Във Великобритания 80 на сто от овцете са сертифицирани като биологични, а у нас това е голяма рядкост, отчитат от ИАСРЖ.
Специалистите припомнят, че отрасълът дава суровина на кожарство, кожухарство, текстилна и млечна промишленост.
Предвижда се увеличение с 38% на броя на овцете, коментира пред БТА Камелия Костадинова, държавен експерт в дирекция "Животновъдство" на министерството. За целта то е разработило перспективи за развитие на отрасъла до 2014 г.
За поддържане на националния генофонд се даваха държавни помощи до 2009 г. В момента животновъдите получават национални доплащания по 28 лв. на овца.
Същевременно по две мерки тази година се стимулира овцевъдството в уязвими зони и необлагодетелствани райони. Секторите, които не се подпомагат изобщо, са свиневъдство и птицевъдство, твърди Костадинова.
Говедовъдство, овцевъдство, козевъдство и биволовъдство от тази година имат подпомагане. По данни на земеделското министерство през 2014 г. общото поголовие на овцете в България трябва да достигне 1,7 млн.
Източник: БТА
Последвайте ни
