Искров прогнозира нови предизвикателства за банките през 2014 г.

Н ай-големите предизвикателства пред банковия сектор през 2014 г. няма да са свързани с конкретните условия и рискове на икономическата среда, а с новото европейско законодателство в областта на банковите регулации.

Това посочи в речта си по случай Деня на банкера - 6 декември, управителят на БНБ Иван Искров.

На коктейл, организиран от Асоциацията на банките, той традиционно направи преглед на основните събития в банковата сфера през изминаващата година и очерта перспективите за следващата 2014 г.

През 2013 г. банковата система демонстрира много високи показатели за капиталова адекватност и ликвидност, каза Искров. Към септември коефициентът на общата капиталова адекватност възлиза на близо 17%, а коефициентът на ликвидните активи към сумата на пасивите възлиза на 25,25% към октомври. Отчита се и стабилизиране на дела на необслужваните кредити с просрочие над 90 дни.

В края на октомври тяхната балансова стойност е 10,66% от балансовата стойност на кредитния портфейл на системата, а брутният дял на тези кредити е 17,20%, съобщи Искров.

Банковата система продължава да генерира печалба въпреки неблагоприятната конюнктура, очакваме секторът да приключи 2013 г. с положителен финансов резултат, който да бъде съпоставим с размерите от предходните години - в диапазона 500-550 млн. лв., обяви Иван Искров.

Стабилността на банките привлича и вложителите, които им поверяват своите спестявания. Само депозитите на домакинствата нараснаха с 3,1 млрд. лева (9,3%) на годишна база до октомври, отчете гуверньорът на БНБ.

Искров подчерта, че изграждането на банков съюз в ЕС се подкрепя от страната ни, но не бива да носи негативни ефекти за нас. Не възнамеряваме да се включваме в единния надзорен механизъм (първия елемент от банковия съюз) в еврозоната, защото страната ни би поела големи рискове с прехвърлянето на значителни национални правомощия за защита на финансовата ни стабилност, каза Искров.

Средата, в която ще работят банките през 2014 г., се характеризира отново с нисък икономически растеж и при това положение търсенето на кредити ще е слабо, прогнозира управителят на БНБ. Високото доверие на вложителите и значителният приток на спестявания към системата е донякъде и предизвикателство за банките, които в условията на криза разполагат с ограничени възможности за реализиране на своята основна функция - финансовото посредничество, посочи Искров. Банките трябва внимателно да преценяват поемането на рискове, особено при кредитите с фиксирани лихви, и да ги управляват прецизно, препоръча гуверньорът.

Най-сериозните предизвикателства през 2014 г. за банките ще бъдат промените в европейските регулации според Искров.

От 1 януари в българското законодателство е необходимо да бъдат въведени Директивата за капиталовите изисквания и Регламентът за капиталовите изисквания, приети през юни т.г. от Европейския парламент и Съвета. Те въвеждат разпоредбите на новото Базелско споразумение за капитала, известно като "Базел III". Прецедент спрямо текущата практика в областта на банковото регулиране е, че се обособяват изискванията към банките у нас относно капитала, ликвидността, управлението на рисковете и вътрешното корпоративно управление, каза Искров и добави, че това налага сериозни изменения в Закона за кредитните институции и в подзаконовата нормативна база, които вече са подготвени и внесени в парламента.

Нормативно установената минимална капиталова адекватност ще бъде понижена от сегашните 12 до 8%. Същевременно обаче това ще бъде компенсирано от въвеждането на няколко режима на капиталови буфери и общото съотношение на капиталовата адекватност на ниво банкова система ще надхвърли досегашния нормативен минимум от 12 процента, отбеляза Искров.

Новият режим ще позволява да бъде изискван и "контрацикличен буфер" до 2,5% в зависимост от макроикономическата ситуация в страната. В България на този етап не предвиждаме налагане на този допълнителен буфер, уточни Искров. На мястото на заделените досега специфични провизии от 1 януари 2014 г. от банките се очаква да извършват допълнителни счетоводни провизии по Международните стандарти за финансова отчетност, целящи намаление на балансовата стойност на кредитите в просрочие над 90 дни. Тези действия ще засегнат отделните кредитни институции, но БНБ и занапред ще може да налага индивидуални за всяка банка капиталови изисквания.

Иван Искров открои и необходимостта да се работи за подобряване на доверието сред кредитополучателите у нас, включително с демонстриране на по-голяма диалогичност от страна на банките при договаряне или промяна на ценовите условия по кредитите.