Масово произвежданият хляб не успя да завоюва доминиращи позиции на френския пазар, където по-голямата част от продажбите все още се извършват в малки пекарни, съобщава ДПА.
Пекарната "Грение дьо Феликс" в Париж, управлявана от Франк Томбарел, е идеален пример за това как хрупкавата прясна франзела ("багет" - на френски "пръчица") запазва култовия си статут във Франция.
"Дневно продаваме поне 1200 багети", посочва Томбарел, който през 2009 г. печели наградата за най-добър пекар в Париж.
Някои от конкурентите на Томбарел не са успели да се преборят с предизвикателството на по-големите пекарни, произвеждащи големи количества хляб, тъй като хората опитват да намалят разходите си и пазаруват в супермаркети.
Все още обаче близо 33 хиляди квалифицирани пекари продължават търговията си и отчитат годишен оборот от близо 7 млн. евро (9,5 млн. долара), а малките традиционни пекарни все още представляват около две трети от общия обем на бранша.
Интересен факт е, че все повече пекари отказват да приемат пари. Вместо това клиентите плащат на автомат, който връща съответното ресто.
В Париж вече работят над 70 машини от този вид. Златната епоха на франзелите са 20-те години на миналия век, но с въвеждането на фиксирани цени на хляба от френското правителство стандартите в бранша започват да се понижават, тъй като производителите нямат стимул да правят по-добър хляб.
Това продължава до 90-те години, когато правителството отменя фиксираните цени в опит да вдъхне нов живот на традиционното пекарство. Резултатът е успешен.
Сега качествените пекарни привличат клиенти от огромен радиус, а най-добрите магазини имат почти култов статут.
Изненадващо обаче франзелата не е френско откритие, а е внесена от района на австрийската част край р. Дунав като луксозен продукт за богатите.
Предприемчиви австрийци скоро популяризират хлебчетата и днес те са синоним на Франция, подобно на шампанското и Айфеловата кула.
"Най-лоялните ми клиенти са чужденци. Те биха се изненадали, ако им кажа откъде произхожда франзелата", отбелязва Томбарел с усмивка.
