Странното е, че българската общественост бе информирана косвено за
двата неофициални правителствени приоритета:
1. Постигане на нулев (впоследствие подменен с малък) касов бюджетен дефицит;
2. Включване на България в ERM II.
Дълбокият замисъл при формулирането на тези приоритети е бил продиктуван от светлите очаквания, че реализирането им ще доведе до:
- избягване от икономическия капан "двоен дефицит" - дефицит по текущата сметка и дефицит на консолидирания държавен бюджет;
- повишаване доверието в българската икономика;
- възродено привличане на чуждестранни инвеститори;
- намаление на валутния риск на държавата и освобождаване и/или преструктурирането на валутния резерв на страната;
- интегриране в европейските финансови и икономически структури и т.н.
Не може лесно да се отхвърли тази здрава икономическа логика. Маргиналният размер на нашата икономика предопределя силната й зависимост от развитието на световната криза и европейската й проекция. Всъщност развитието на процесите показа, че властването на подобни приоритети е твърде крехко.
Развитието на икономическите процеси в съседна Гърция, която е член на Еврозоната, и очакваното развитие на подобни финансови проблеми в Португалия и Испания, ще накара членките на Еврозоната да бъдат твърде колебливи при взимането на решение за включването на България в ЕРМ II.
Т.е. политическите условия предполагат, че вторият приоритет, заложен от правителството, практически може би няма да бъде реализиран.
Хвърлянето на изключително големи усилия, включително ограниченията за плащания от бюджета с цел постигане на нулев бюджетен дефицит и получените противоречиви резултати за много ниска инфлация, създават силни въпросителни пред българската икономика.
Преследването на тези два неофициални приоритета на всяка цена създаде постепенно сериозно напрежение в социално-икономическото пространство.
Съществено проявление на тази политика е, че ударите на икономическата криза не се поеха дори и частично от държавата, а се прехвърлиха изцяло върху бизнеса и заетите в икономиката.
Нещо повече - държавата, за да изпълни приоритетите, се насочи да блокира финансовия ресурс, дължим на бизнеса.
Подобен подход практически е в пълно противоречие с антикризисните програми на всички правителства на развитите страни.
Правителствата на страните членки на ЕС, САЩ и други взеха решения, с които държавите поеха голяма част от негативите на кризата и финансово подкрепиха както банковия сектор, така и структуроопределящите икономически агенти.
Целта беше ясна - чрез държавна намеса да се минимизират последиците от кризата.
Лошата новина е, че очакванията за развитие на кризата у нас не са избледнели.
Анализът на българския брутен вътрешен продукт показва, че скоростта на потъване на икономиката през отделните тримесечия не се променя съществено в посока на забавяне.
Особено тревожен е сривът в брутното капиталообразуване в основен капитал, особено при отрасловите структурни деформации в нашата икономика и тревожната нужда от технологично обновление.
Само за 2009 г. брутното капиталообразуване в основен капитал се срина с около една четвърт. Индексът на промишленото производство намаля със 17,4%.
Общият дефицит на платежния баланс нараства, независимо от касовите баланси, близки до нулата.
Финансовата и капиталовата сметка се редуцираха съществено. Рязко се свива паричното обращение. Продължава с немалки темпове обезценката на активите.
Задълбочава се ликвидната криза в бизнеса, намираща проявление в резкия ръст на броя и обема на необслужваните и на преструктурираните кредити.
За една година обемът на лошите и преструктурираните кредити за предприятията нараства над 3,5 пъти, а за домакинствата - 3,3 пъти.
Делът на лошите и преструктурирани кредити (за нефинансови предприятия, домакинства и НТООД) в края на 2009 г. е 8,21% от всички кредити (за сравнение, в края на 2008 г. този показател е бил 2,44%).
Годишният процент на разходите по обслужване на кредитите за бизнес за 2009 г. нарасна до 13,84 %, същият за 2008 г. бе на ниво 11,46 %.
Влошава се и ликвидността на финансовия сектор. Фискалният резерв в края на 2009 г. намалява до 7,7 млрд. лв.
Обемът на чуждестранните инвестиции се върна на символични нива и те са напълно недостатъчни да покрият дори значително намалелия дефицит по текущата сметка. Преките чуждестранни инвестиции от 6,549 млрд. евро (19,2% от БВП) за 2008 г. се сринаха до 2,844 млрд. евро (8,4 % от БВП) за 2009 г.
Илюзията, че ограниченият бюджетен дефицит повишава привлекателността на България за външния инвеститор, може да бъде остойностена с нарастването на маржа (купува-продава) на българските глобални еврооблигации на международните финансови пазари в началото на 2010 г.
Всъщност бюджетният дефицит в края на 2009 г., независимо от задълженията към бизнеса, достигна размер от 844,8 млн. лв или 1,28% от БВП.
Най-голямата тревога е, че
икономическата рецесия вече има своето социално измерение.
Броят на регистрираните безработни нарасна за една година с 34,4% и през януари 2010 г. е 9,9 % (367 хил. души).
Паралелно нарасна и броят на обезкуражените лица (нерегистрирани безработни) с около 32% и в края на 2009 г. те достигнаха 221 хил. души.
Големият политико-икономически успех на правителството е възстановяване възможността да се ползват замразените европейски средства по оперативните програми и предприсъединителните фондове.
Паралелно с това трябва да се отбележи, че няма сериозно придвижване в усвояването на тези средства, което може да доведе до ново разочарование в ЕС, без да отчитаме негативното въздействие върху икономиката.
Какво би трябвало да се направи.
Първо, държавата трябва в изключително кратко време да погаси всички свои задължения към бизнеса, да даде средства в общините, за да могат и те да се разплатят, да бъде ускорено плащането по европейските програми и връщането на ДДС.
За целта да се ползва мостово финансиране от фискалния резерв. Друг възможен вариант за бързо погасяване на задълженията към бизнеса е секюритизация на държавния дълг към бизнеса, т.е. да се даде под условие допълнително възможност на фирмите да погасяват задълженията си по данъци и социални плащания, без да внасят начислените санкции за просрочие. Само така може да се намали натискът върху потребителския и трудовия пазар.
Второ, да се ускорят процедурите по продажба на допълнителните права по Протокола от Киото, които необосновано се бавят вече повече от година и има реален шанс да ги изгубим в края на тази година. С приходите от тази сделка да се възстановят средствата във фискалния резерв.
Трето, като източник за набиране на средства да се ускорят приватизационните процедури за миноритарните дялове на държавата. Би могло да се помисли и за продажба на "Български пощи", които сега не дават качествени услуги на населението.
Четвърто, бързо трябва да се дефинират условията по стартирането на редица инфраструктурни проекти по линията на публично-частното партньорство, при задължително условие да няма финансово участие на държавата.
Така може да се оживи трудовият пазар, да се привлекат инвестиции и тези проекти да се превърнат в трамплин не само за излизане от кризата, но и за доближаване на страната ни до нивото на икономическото развитие на останалите членки на ЕС.
Пето, намаление на минималните задължителни резерви на търговските банки от 10 на 7,5 процента с цел подобряване ликвидността на финансовия сектор.
Трябва да сме наясно, че предпазливостта в никакъв случай не е проява на песимизъм - по-добре да се готвим за зима, отколкото за пролет, а нека пролетта да дойде!
--------------------------------------------------
Авторът Божидар Данев е председател на Българска стопанска камара (bia-bg.com).
