Докато Гърция, Ирландия, Италия и Португалия остават вкопчени в ноктите на икономическия упадък, останалата част от Европа, изглежда, се къпе в топлина и надежда.
Може ли просто да разделим континента на печеливши и губещи? Отговор на въпроса дава генералният секретар на Федерацията на европейските работодатели Робин Чатър.
Съдбата на бедния статистик е да се дави в сравнително дълбокото море от факти, което достига едва до кръста му.
На пръв поглед Европейският съюз изглежда сравнително здрав - прирастът на брутния му вътрешен продукт през четвъртото тримесечие на 2011 г. бе 0,9%, а равнището на заетостта бе стабилно.
Тази обща картинка обаче е подвеждаща.
Икономическият растеж на ЕС се движи от малък брой големи държави
като Германия (+2,0%) и Франция (+1,4%), докато Италия (-0,4%), Португалия (-2,8%) и Гърция (-7,5%) се плацикат в блатото на отчаянието.
Различните сектори в рамките на европейската икономика също са контрастна картина. Заетостта в строителния сектор през четвъртото тримесечие на 2011 г. спадна с 3,2%, в селското стопанство и риболова спадът е с 1,3%, а при изкуствата, забавлението и медиите - с 0,7%.
Чудноват е фактът, че спукването на балона при недвижимите имоти повлече света в рецесия през 2007 г., а днес същите тези хора получават същите онези работни места със същата лекота.
Заетостта в сектора в рамките на ЕС се покачи с 2,7%. Следователно, ако сте с постоянна заетост, увеличава ли се покупателната ви способност паралелно с растежа на ЕС? За пореден път общата картина ни разкрива много малко за начина, по който хората наистина усещат последиците от кризата.
Заплатите из Евросъюза се повишават със средно 2,6%, което значи, че истинските приходи са се понижили с 0,4% през последната година. Но пък средните заплати за периода се сринаха - в Гърция със 7%, в Ирландия с 1,9%, в Португалия с 1,7%.
Реалните доходи спаднаха и в Словения, Холандия, Чехия, Кипър и Великобритания със съответно 2,5%, 2%, 1,7% и 1,4%.
Истинските печеливши днес, изглежда, са работодателите в България,
където доходите се увеличиха с 10,5% за срок от една година.
Останалите страни със значителен прираст на разходите за служители са Румъния (+5,9%), Естония (+2,9%) и Норвегия (+2,5%).
Следователно ако сте агент на недвижими имоти в България, вие вероятно виждате света по коренно различен начин от работника в строителния сектор в съседна Гърция.
И ако българският агент се справя добре, неговите повишаващи се доходи няма да бъдат изядени от плоския данък в страната.
А само на няколко километра от него мерките за икономиите и планините от дългове, които оставят върху плещите на хиляди гърци тежки данъци.
По предварителни данни на НСИ за четвърто тримесечие на 2011 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях хора нарастват с 9.7% спрямо четвъртото тримесечие на 2010 г.
Увеличението в индустрията е 6.6 на сто, в услугите - 17.4 на сто, и в строителството - 9.6 на сто.
По икономически дейности през четвъртото тримесечие на 2011 г. най-висок ръст на общите разходи за труд, спрямо същия период на предходната година е регистриран в дейностите "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 36.8%, "Професионални дейности и научни изследвания" - 29.3%, и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 22.8%, а най-нисък - в "Образование" и "Доставяне на води; Канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" - съответно 1 и 1.7%.
Намаление на общите разходи за труд е регистрирано в икономически дейности "Операции с недвижими имоти" с 10.1%, "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 1.1%.
В състава на общите разходи за труд, разходите за възнаграждения за един отработен час се увеличават също със 9.7% спрямо четвърто тримесечие на 2010 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 10.5%.
