Едва ли някой вече е в състояние да си спомни всички превъплъщения, през които премина българската позиция за "Белене" през последните шест месеца.
А обилното говорене през последната седмица като че ли бе специално предназначено да отегчи и откаже от темата и най-упоритите и любопитните.
Сякаш се опитват да ни внушат, че тая работа е сложна за нас, простосмъртните, пък и не ни засяга много-много, защото, каквото и да става, не рискуваме нищо и сметката ще я плаща някой друг.
За целта министрите на финансите и на енергетиката разиграват модерната напоследък сценка с "доброто" и "лошото" ченге.
Според единия, "ако няма европейски инвеститор, няма да има "Белене", ако има - ще има".
Според другия обаче - дори и да няма, пак ще има. На многобройните въпроси, започващи с "ако", той отговаря със свой въпрос: "Ами ако луната падне?" След което ни засипва с куп приказки "около луната".
Снощи в предаването "На четири очи" по Нова телевизия Трайков каза: "Ние пари в „Белене“ няма да инвестираме. Пред нас стои въпросът да направим най-добро с парите, които вече сме дали. Централата ще плаща за печалбата си, а държавата ще бъде акционер в нея. Решението се свежда до това дали да продължим работата по проекта преди да дойде инвеститор, защото е ясно, че такъв няма да има преди по-малко от година. Другото решение го предлага руската страна - да финансират проекта, като не се иска гаранция от държавата."
Зле прикрито отстъпление
Понеже обаче е сигурно, че такава скъпа, сложна и потенциално опасна работа като една атомна електроцентрала по един или друг начин засяга и нас, и децата, и внуците ни, е добре да не губим интерес въпреки усиленото баламосване, продължава Ясен Бояджиев.
При това и за най-несведущите, струва ми се, има ориентири, по които да разберем накъде отива работата. Просто трябва да си спомним как започна всичко.
Преди шест месеца новодошлото тогава правителство като част от тоталното си разграничаване от своите предшественици обяви, че замразява и подлага на ревизия подхванатите от тях енергийни проекти, в това число и АЕЦ "Белене".
За нея многократно бе повторено, че от гледна точка на сегашния ни и бъдещия ни енергиен баланс, не е и няма да ни бъде нужна.
Затова ни уверяваха, че няма да кажат "да" или "не" на проекта преди да имат ясен отговор на два основни въпроса: колко ще струва и ще бъде ли печеливш?
Днес отговори на двата въпроса все още няма, а и никой не се сеща за тях. Въпреки това обаче на проекта е казано "да".
Както винаги най-ясно го формулира самият премиер: "Продължаваме да работим по проекта за АЕЦ "Белене" и накрая ще кажем дали може да стане икономически изгоден", каза той. Тъй че вече е ясно - централата ще се строи, печеливша или не.
Силово наложена и съзнателно приета зависимост
Това е ключово отстъпление от първоначалната позиция. Прави се опит то да се прикрие в приказки за нови хипотетични инвеститори, финансови модели и всевъзможни варианти на бъдещи дялови участия.
Въпреки това обаче е съвсем сигурно в чий интерес е това отстъпление.
"Последните шест месеца страната се опитва да отстоява интересите си пред Москва", каза министърът на икономиката.
Българските интереси обаче така си и остават неформулирани, а през това време ясно се вижда как един по един се реализират руските интереси.
Осигурява се пазар за руските машиностроене и технологии и за руското ядрено гориво.
Освен това Русия няма да е само изпълнител, а и инвеститор и акционер в бъдещата централа - засега с 20 или 49-процентен дял. Съвсем няма да е изненада, ако стане и мажоритарен собственик, както й се иска.
Така или иначе вече е ясно, че ще стъпи и на електроенергийния пазар на Европа. А България ще се сдобие със съмнителна геополитическа уникалност - като приемник на първата руска АЕЦ в Европейския съюз.
Българската карма
Тези дни по темата се включи и прословутата българска гадателка на Берлускони, като обяви, че в "Белене" главен инвеститор ще е Русия.
"Това е карма - съдба. Просто по някакъв начин сме свързани с Русия и това е предопределено", каза тя. Рискът пророчеството й да не се сбъдне вече изглежда минимален.
Това обаче в никакъв случай няма да се дължи на съдба и предопределение, а на силово налагана и съзнателно приемана тотална енергийна зависимост.
Днешното правителство има всички шансове да сподели отговорността за нея. Цената на тази зависимост далеч надхвърля похарченото и евентуалните неустойки по един проект.
А последиците се разпростират далеч извън енергийната сфера. И съвсем не са "около луната".
