Балканските банки устояват на гръцката криза

Банковата система на Балканите би трябвало да може да устои на постепенното оттегляне на кредитни линии от гръцките банки към техни филиали.

Евентуална неплатежоспособност на Гърция обаче може да принуди съседните правителства да потърсят допълнителна помощ, отбелязва агенция "Ройтерс" в анализ на банковия сектор в региона.

На гръцките банки се падат 28% от активите в българската банкова система и около една шеста в Румъния и Сърбия - най-силно присъствие сред страните от Източна Европа.

Опасенията за въздействието на гръцките сътресения върху банковия сектор доведе тази седмица до спад на румънската лея до най-ниското й равнище от над пет месеца, а лихвите по румънските дългови книжа отбелязаха максимум за последните три месеца и половина.

Анализатори твърдят, че правителствата и централните банки имат ресурси да покрият дефицита, ако гръцките банки майки започнат да ограничават кредитните си линии.

"В случая на Румъния и България ключов момент е, че всяка рекапитализация, която може да е необходима, няма да изложи на системен риск държавните финанси", коментира анализаторът от "Ар Би Ес" Тим Аш.

"Те имат ресурсите да се справят с тези банки, ако изпаднат в затруднение и вероятно ще получат подкрепа от Международния валутен фонд (МВФ), Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) в тази ситуация", смята той.

Най-големите гръцки банки в региона са "Националната банка на Гърция", "И Еф Джи Юробанк", "Пиреос банк", "Алфа банк" и "Емпорики банк", припомня Ройтерс.

Според някои анализатори филиалите на гръцките банки вероятно вече изпращат средства обратно към компаниите майки, но засега банковият сектор проиявява истинска издръжливост.

В Румъния коефициентът на платежоспособност на филиалите е 15,7% за март - доста над минималните изисквания.

В България този показател като цяло за сектора превишава 17%, а в Сърбия е над 22% - не се разкриват конкретни цифри само за филиалите на гръцки банки.

Банката за международни плащания има минимално изискване за коефициент на капиталова адекватност от 8%, припомня "Ройтерс".

Помощ от централната банка

Линиите на финансиране в румънските филиали от техните банки майки бяха около 4,2 милиарда евро или 35% от техните пасиви, заяви по-рано този месец заместник-управителят на централната банка на Румъния Кристиан Попа.

Това е по-малко от общо 5 млрд. евро (4,4 млрд. британски лири), които са на разположение на Румъния според споразумение с МВФ, чието използване в момента не се планира.

Сърбия също преговаря за нова сделка, а България има подкрепата на ЕС и затегнат финансов режим.

Попа посочи, че тези филиали също така имат достатъчно държавен дълг в портфейлите си, за да си осигурят рефинансиране от централната банка или на междубанковия пазар и да компенсират всеки отлив на капитал в краткосрочен план.

Въпреки че банките майки биха могли да изтеглят средства от българските, румънските и сръбските подразделения чрез операции на финансовия пазар, строгата национална регулация в банковия сектор би затруднила изтеглянето на значителни суми.

Малко анализатори очакват незабавен фалит на Гърция в краткосрочен план, но в дългосрочна перспектива според мнозина алтернативите са малко.

България, Румъния и Сърбия - все малки икономики - биха пострадали, тъй като вероятно ще се наложи спасяване или национализация на гръцките банки майки и техните местни филиали, което би оказало натиск върху държавния дълг и рейтингите им, както и върху фискалните дефицити.

Гръцките банки биха могли също така да разпродадат активи, за да укрепят финансите си, дори и да няма фалит.

"Райфайзен банк интернешънъл" вече купи мажоритарен дял в полската "Полбанк" за 490 милиона евро от "И Еф Джи Юробанк Ергасиас".

"Вярваме, че Гърция ще се справи някак си за известно време, но винаги ще има риск от фалит", отбелязва Елизабет Андреев, анализатор в "Нордеа".

В случай на фалит "ЕС и МВФ вероятно ще ни помогнат да понесем възможно най-малко щети и накрая те (дъщерните филиали) вероятно ще бъдат придобити от други банки. Но пътят може да е дълъг, несигурността - висока, а рискофобията може да се засили още", смята анализаторката от "Нордеа".