Животворна вода

„п апчица вода се стича

по моя перваз.

Какво виждам в нея?

Виждам себе си аз.

Виждам цяла Вселена

от цветя и треви,

пеперуди прехвъркат,

жужат диви пчели....."

                                 „Магия",Хр.Трифонов

 

Когато бях в трети клас, ми дадоха да попълвам тест за края на учебната година и в него трябваше да определя дали водата е жива или нежива природа. Оставих този въпрос без отговор, защото трябваше да отбележа нещо, в което не вярвам. Не вярвам нещо, което може да дава живот на растения, животни, хора  самото то не еживо.

Спомням си  едно малко котенце, което намерих на улицата. То изглеждаше толкова слабо, че можех да напипам скелета му с пръсти , но това дори не беше необходимо. Скелетът му се виждаше през кожата. Взех го на ръце и го отнесах вкъщи. Дадох му мляко, но то не можеше да близне и трябваше да взема един капкомер и да му слагам капка по капка в устичката. И така 2 дни .Но то умираше и тогава изведнъж се сетих, че може би има нужда не от мляко, а от вода. Започнах да му капвам в устата водица и след няколко дни то живна.

По-късно разбрах от един наш познат ветирнарен лекар, че съм постъпил правилно и че е нямало да оживее без това...

Имаме една позната, която вярва, че Ангелите живеят във водата. Аз мисля, че това е напълно възможно.

Водата е магия, която може да ни е подарена от Ангелите, за да  да бъдем чрез нея подвижни, свежи и бодри. Нищо не ми помага така, както водата. Нищо не ме прави по-жив. Тя ме привлича сякаш е някакво голямо вълшебство.

Ако сутрин не си наплискам очите с вода съм сънлив през целия ден, каквото и да правя. Ако след прашен ден през ваканцията, прекаран  навън с колелото се прибера уморен и вземем душ-веднага се ободрявам.  Или пък, когато е настъпила непоносима жега! Тогава веднага се появява едно огромно желание да скоча в басейна на съседите, защото само като гледам бистрата му прозрачна вода се потапям в нещо почти нереално !

За съжаление, не всяка вода ми носи това чувство на свежест и бодрост! Откъдето и да е дошъл този голям подарък- водата, ние не го оценяваме. Дори не я забелязваме през повечето време . Ползваме я, като че ли е нещо, което е толкова естествено да го има, колкото и всичко друго около нас. Не я пазим чиста или пък я разпиляваме без да се замисляме, че някъде далече, в Африка например, тя не е нещо толкова естествено и всяка година стотици животни измират, защото месеци наред тя изчезва от земите им...

Ние нямаме този проблем, но все по-често си купуваме вода от магазина. Тя е престояла в бутилки и аз не я харесвам.

За това от известно време имам една голяма мечта-да отида високо в планината, да намеря някой планински извор и да опитам вкуса на водата му. Тази вода, животворната, от която се разлива свежест, бодрост и добро настроение.