Защо България се намира в подобна критична ситуация след спирането на газовите доставки от Русия и какви възможности за изход са възможни? Бистра Узунова от Радио Дойче веле разговаря с експерта по енергийни въпроси д-р Хубертус Барт.
Каква политическа отговорност носи едно правителство, което е допуснало, снабдяването на страната с газ да е почти изцяло зависимо от Русия? На този въпрос д-р Барт от Института за германска икономика в Кьолн отговаря така:
"При географското положение, в което се намира Бългрия, не е лесно да се получава земен газ от друго място освен от Русия. Чисто и просто няма други тръбопроводи, а и не лесно да се построят такива например от Холандия или Норвегия.
Въпросът е, дали страната има достатъчно добра диверзификация на енергийните източници, както и дали е в състояние да складира достатъчно големи количества резервен газ, така че да не мръзне в случаи на кризи като сегашната", казва д-р Барт.
Той окачествява идеята за пускане на спрени реактори като съмнителен политически проект и пояснява, че е важно да не се залага на един единствен енергиен източник и на една страна доставчик, както и да не се допуска зависимостта от един единствен транспортен път.
Във връзка с това д-р Барт споменава и атомната енергия като елемент от нужния енергиен микс. Приемливо ли е предложението за рестартиране на спрени реактори от АЕЦ "Козлодуй"?
"За споразумението между ЕС и България за закриването на въпросните реактори е имало основателни причини. Тези причини не са отпаднали поради това, че сега има краткосрочни трудности в доставките на газ.
Към това се добавя техническият фактор, че не е лесно бързо да се вкарат в експлоатация затворени реактори. Важно е електрозахранването на България да продължи да функционира и в това отношение мисля, че тъкмо за подобни краткосрочни кризисни ситуации е по-важно, в случай на нужда да се засили вносът на електроенергия отвън, отколкото да се залага на подобни съмнителни политически проекти като пускането на закрити реактори.
Твърдо съм убеден освен това, че в рамките на един месец спорът между Русия и Украйна ще бъде решен и суровината отново ще потече нормално. Затова решението да се вкарват в експлоатация стари реактори така или иначе ще се окаже закъсняло", твърди експертът.
Вместо това Хубертус Барт предлага някои краткосрочни алтернативи - като по-интензивното използване на топлоцентрали, работещи на въглища, по-голямото натоварване на действащи атомни рактори и евентуален внос на електроенергия отвън.
Експертът признава, че ако една страна иска да се откаже от атомната енергия - както например Германия, или пък да не замърсява ненужно атмосферата, големи алтернативи на газа не са възможни
А тъкмо Русия разполага с най-важните, най-големи и добре достъпни газови находища в света. В печата има обвинения за липса на единна европейска енергийна политика, и че германската канцлерка Меркел се грижела повече за германските потребители, отколкото за това, да се помогне на закъсалата България. Оправдани ли са тези обвинения?
Според д-р Барт: "Вярно е, че няма единна европейска енергийна политика. Това не е предвидено и в договорите. Затова е важно, отделните страни да носят отговорност за своето енергийно снабдяване и за бъдещето си, така че да не се оказват и при подобни кризи пак в същата ситуация.
Чак на второ място може да се постави въпроса, как в рамките на ЕС да се оказва краткосрочна помощ на други страни от Общността."
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!