От 177-те неправителствени организации, регистрирани за участие, едва десетина вероятно отстояват правото на всеки да носи оръжие, съобщиха от световната организация. От централата на ООН обявиха, че нямат повод за опасения, въпреки слуховете, че оръжейните лобита изпращат на форума свои представители, маскирани като неправителствени организации, за да осуетят приемането на мерки в глобален мащаб.
По предложение на Холандия, Бразилия, Мали и Великобритания откриването на конференцията съвпада със Световния ден за унищожаване на малки оръжия. Великобритания предлага да се създаде световен фонд под егидата на ООН, който да поема грижите за разоръжаване на населението след граждански конфликти.
Ден преди откриването на конференцията влиятелният американски всекидневник . "Уошингтън поуст" посочва страната ни за пример в борбата с незаконната търговия с оръжия. Изданието публикува репортаж от Казанлък под заглавие "С болка и надежда България ограничава търговията с оръжие". Авторът Питър Фин описва как през 90-те оръжейните заводи в този западащ индустриален град и другаде в България са предлагали широк асортимент надеждни и евтини "малки оръжия" на непризнати правителства и бунтовнически армии по цял свят. Той пише: През 1997 и 1998 г. например с 37 полета на една транспортна авиокомпания, "Еър Чес", от пристанищния град Бургас са били превозени български оръжия, предназначени уж за легална сделка с Того, в Западна Африка. Пратките обаче никога не стигат дотам; според разследване на ООН крайната им спирка е била Ангола, където се оказват в ръцете на УНИТА...
Сега обаче българското правителство е пресякло от корен трафика на оръжия, твърдят пред "Вашингтон поуст" както официални представители на кабинета "Костов", така и западни дипломати в София. "Този болезнен икономически ход", както го окачествява вестникът, е резултат както от разкритията на ООН, така и от силното желание на страната да се присъедини към НАТО и Европейския съюз.
През последните година и половина продажбата на оръжие в чужбина е намаляла до около 100 млн. долара годишно - което е спад с 90% спрямо годините на комунизма, твърдят пред вестника западни експерти, цитирайки шефове от българската фирма "Кинтекс".
1000 души от отбранителната промишленост са изгубили работата си през последните девет месеца само в Казанлък, коментира "Вашингтон поуст", като отбелязва желанието на политическите лидери на страната да създадат нов имидж на страната, за да заеме тя достойно място в световната икономика. Вестникът обаче се спира обстойно на оръжейното ни производство в близкото минало:
Под комунистическо управление България се превърна в значим производител на малки оръжия в съветския блок, като снабдяваше страните членки на Варшавския договор, партньорите на СССР в Третия свят и финансирани от Съветите бунтовнически групировки. В зенита си през 80-те оръжейната индустрия на страната даваше годишно продукция за 1 милиард долара, като само 5% от тях бяха предназначени за вътрешния пазар.
Оръжията имаха 10% дял в експорта на България. В тези производства работеха 115 000 души плюс още 400 000 заети в помощните отрасли и снабдяването.
С падането на комунизма се сринаха и традиционните пазари...
През последните години в този отрасъл са били закрити 85 000 работни места и са били направени опити да се пренасочат съществуващите мощности към производство на други изделия, отбелязва американският вестник. Той дава за пример казанлъшкия "Арсенал", "известен със своите автомати "Калашников", и продължава:
Шефовете в индустрията обаче търсеха и нови пазари за това, което правеха най-добре - оръжията. А в един свят, където повечето легални купувачи все повече изискваха военно оборудване по стандартите на НАТО, това често означаваше да се продава на нелегалните пазари.
През 90-те леко въоръжение от България достигна до държави, спрямо които се прилагаха международни санкции, като Ирак и Либия, до враждуващи части от бивша Югославия, до провеждащи политиката на геноцид в Руанда и до сепаратистки партизански формирования в западна Бенгалия, Йемен, Ангола и Шри Ланка например, твърдят западни дипломати, експерти от ООН и правозащитни организации... Имало е дори опит да се продадат ракети "земя-въздух" на колумбийски наркокартел.
Вестникът цитира и представители на българските власти, според които след като веднъж оръжието напусне границите ни, страната не носи отговорност за евентуални препродажби на трети страни. Можеш да контролираш само първия купувач, оттам нататък обаче следите се губят, казва пред вестника Иван Иванов, бивш директор на "Арсенал", "където калашниците на едро струват по 120 долара".
Американското издание разглежда подробно и сделката за Того, като на финала цитира западен дипломат, според когото България се стреснала от доклада на ООН и се постарала да изчисти имиджа си. Нямаме данни за нелегален износ през последните година и половина, уверява чуждият дипломат.
Служители в Министерство на икономиката изтъкват пред вестника, че миналата година страната ни е отказала 20 сделки за оръжие на обща стойност няколко милиона долара. Според Лиза Мисол от "Хюмън райтс уоч" обаче, цитирана в края на статията, краят за България все още не се вижда. Правозащитната организация следи под лупа и търговията с оръжие и в Чехия, Словакия и Румъния. Всички административни промени не са станали закон и лесно могат да се отменят - зависи от добрата воля на властите, смята активистката.
На финала на публикацията се изтъква и 30-процентното равнище на безработицата в Казанлък, "град със 60 000 жители, някога процъфтяващ заради производството на оръжие и розово масло". "Уошингтън поуст" дава думата и на работник в "Арсенал", според когото става въпрос за американски заговор да се изтика България от оръжейния пазар, за да заемат Щатите опразнената ниша. А кметът на Казанлък "горчиво отбелязва" пред вестника, че Съединените щати са водещият търговец на оръжие в света и през 80-те са продавали оборудване за бунтовниците в Никарагуа и Афганистан. Нашите калашници са най-добрите в света - казва в заключение Стефан Дервишев, - но сега можем да ги продаваме само там, където ни позволяват.
