Х ърватия предстои да премине главния крайпътен камък по пътя си към членство в ЕС в петък, но чуждите дипломати изглеждат обезверени от продължаването на спора за границата с нейната съседка Словения, който може да провали амбициите й.
В петък Хърватия и ЕС трябва да обявят пет глави от преговорите за присъединяване за затворени и да отворят 10 нови глави. Загреб се надява, че това ще даде възможност за членство на Хърватия в ЕС през 2010 г. Словения се присъедини към ЕС през 2004 г.
Но Борут Пахор, който стана премиер на Словения през септември, набързо заяви, че ще натисне спирачките за приемането на Хърватия, ако тя не се съобрази с условията на Любляна по граничния спор.
Тъй като ЕС работи на принципа на консенсуса, Словения има възможност да използва членството си, за да блокира амбицията на Хърватия да се присъедини.
Двете страни се обвиняват взаимно, че се опитват да въвлекат този спор, който би трябвало да е двустранен въпрос, в преговорите за присъединяване.
Франция, която в момента председателства ЕС, се опитва да намали значението на въпроса, като каза, че спорът за границата трябва да остане въпрос, отделен от присъединителните преговори. Макар да похвали инициативата, Словения се въздържа да я приеме категорично.
В същината на въпроса стои спор, останал от времето на бивша Югославия. По-точно двете страни се препират за това къде да минава границата в Пиранския залив.
Заливът е заклещен между Италия и Хърватия и е единственият излаз на Словения към Адриатическо море. Словения иска границата да бъде прокарана така, че да позволи на нейните плавателни съдове директно да навлизат в международни води.
Това обаче противоречи на становището на Хърватия, която дели наравно залива с Италия, блокирайки излаза на Словения.
И като че ли това не е достатъчно, двете бивши югославски републики се борят за парче земя - не повече от няколко метра - в района, където тяхната обща граница се среща с унгарската.
Докато френският министър на външните работи Бернар Кушнер игнорира ескалацията на спора за "няколко километра бряг", словенските лидери намекнаха, че ще окажат още по-голям натиск.
Лидерът на опозицията и бивш премиер Янез Янша предложи да се проведе референдум, в който словенците да се произнесат за членството на Хърватия в ЕС. Подобен вот вероятно ще бъде решително против Загреб.
Пахор засега отхвърля референдума като възможност, но отбеляза, че 40-те хиляди гласа, нужни за насрочването на референдум, могат да бъдат "бързо събрани".
Докато тази ситуация остава непроменена, словенските рибари и туроператори непрекъснато се оплакват, че хърватските власти в залива ги безпокоят, като това допринася за създаването на напрежение.
Западните дипломати са напълно объркани. Те се питат защо Хърватия, която има повече от 1000 километра крайбрежна ивица и стотици острови, се бори толкова ожесточено за едно малко парче бряг със Словения - страна, с която има исторически, културни и религиозни връзки.
И Словения, и Хърватия бяха критикувани за отношението им към въпроса, които в миналото имаха специални полицейски сили, конфронтиращи се помежду си на спорната северна граница в един почти комичен акт на враждебност.
Действително понякога изглежда, че двете нации са засегнати от балканския синдром, който през вековете е превръщал съседите в непримирими смъртни врагове.
Някои смятат, че за разрешаването на проблема не допринася това, че Словения стана много по-богата и успя да се наложи като регионален модел с присъединяването си към ЕС и НАТО преди своята съседка, която е почти два пъти по-голяма по територия.
