Двамата интелектуалци приживе не са се срещали като автори, макар че силно са го искали. Остава неизпълнено желанието им да покажат някога творбите си заедно.
Остават разделени от желязната завеса - не и без решаващата роля на другия син - близкия до комунистическия режим писател Богомил Райнов, който се отрича от баща си в началото на 50-те години на миналия век.
В галерията са събрани живопис, графика и рисунки на Николай Райнов и непоказвани в България скулптури на Боян Райнов, както и негови литографии и рисунки.
Част от творбите са предоставени от дъщерята на Боян Райнов от първия му брак - Диана-Мария, и ще бъдат предложени за продажба.
е един от блестящите български интелектуалци на миналия век, художник, писател, преводач, теоретик на изкуството. Оказва силно влияние върху формирането на модерното изкуство в България като изследовател и теоретик по история на изкуството. Автор е на над 80 тома трудове.
Роден е в с. Кесарево, Великотърновско, умира в София. През 1902-1908 г. учи в Духовната семинария, след това се записва за студент по философия в Софийския университет, но не се дипмломира, а завършва Държавното художествено индустриално училище. Работи по стенописната украса на храма "Св. Александър Невски".
По време на Първата световна война е санитар и военен кореспондент.
През 1922 г. урежда първата си самостоятелна художествена изложба в Пловдив, където работи като главен библиотекар на Народната библиотека и музей.
През 1927 г. става професор по история на изкуството в Художествената академия. Издава 12-томна "История на пластичните изкуства".
Най- интересните му книги са "Богомилски легенди", "Видения из Древна България", "Книга за царете", "Слънчеви приказки", "Очите на Арабия", "Градът", "Корабът на безсмъртните, три тома с преразказани български народни приказки. Заради романа "Между пустинята и живота" е отлъчен от църквата.
Публикува трудове и статии по въпроси на изкуството, сред които "Изкуство и стил", "Източно и западно изкуство", "Символ и стил".
От 1927 до 1950 г. е академик в Института по изкуствознание при БАН
завършва Художествената академия в София, заминава за Париж през 1946 г., работи известно време в българското посолство, после решава да остане там.
В продължение на няколко десетилетия участва в художествения живот на френската столица, в близки отношения е с много от най-изявените фигури във френската култура. Винаги много е държал на българския си произход.
През 1946 г. се запознава се с Пол Елюар и прави изложба с рисунки към книгата "Красавиците и зверовете" на Пол Елюар с предговор от Жан Кокто. До 1962 г. участва в колективни изложби, прави и самостоятелни.
През 1963 участва в представителна изложба на основните тенденции в европейската скулптура, наречена "Изложбата на седемте тенденции в съвременната скулптура", заедно с други знаменитости като Арп, Джакомети, Гонзалес, Хайду, Лоран, Склавос.
Получава първа награда на Международната изложба на скулптурата в Монте Карло, а общината на Париж откупва негови творби.
Участието в много значителни изложби във Франция и по света става всекидневие за скулптора. Френската държава проявява особено внимание към Боян Райнов и през 1982 по случай 60-годишнината му, издава пощенска марка с една от най-известните му скулптурни композиции "Семейството".
До тогава във Франция са били издадени специални пощенски марки само за Огюст Роден и Аристид Майол, но след тяхната смърт. Боян Райнов е единственият скулптор във Франция, на когото се издава марка приживе.
Неговите монументалните скулптурни групи "Приятелството между хората", "Семейството", "Градът" са признати за част от културното наследство на Франция и ктрасят три парижки площада.
За творчеството на нежелания в родината си българин са писали с най-високи оценки световноизвестни интелектуалци: френският поет Рьоне Шар, колекционерът Кристиан Зервос, Дора Валие.
За първи път в България пластики на Боян Райнов бяха показани през май 2006 г. във Френския културен институт в София.
