I. Намаляване броя на кръчмите
Чл. 1. Във всяко населено място може да има най-много по една кръчма на всеки 800 жители, а в селища над З0 000 жители - на 1 000, според последното преброяване.
По решение на общинския съвет, в населени места с по-малко от 800 жители, може да се остави една кръчма.
Забранява се откриването на нови кръчми от частни питиепродавци.
Чл. 2. Всяко населено място се разделя на толкова еднакви района, колкото е броят на кръчмите, които му се падат, съгласно чл. 1. Във всеки район може да има само една кръчма.
Чл. 3. Комисия, в срок не по-късно от 1 септември 1947 година в състав: председател - кмета или негов заместник и членове: - един общински съветник, избран от общинския съвет, представители на милицията, на местния комитет на О. Ф., на ОРПС в градовете, ОЗПС в селата, на градските и селски женски дружества, на санитарните власти и на Сдружението на търговците, определя районите и решава коя от наличните в района кръчми да се остави.
Всички останали кръчми се затварят в тримесечен срок от решението на комисията, без право на обезщетение.
Чл. 4. Затварят се всички кръчми, които се намират на разстояние до 200 метра от минните и фабричните предприятия, училищата, казармите, читалищата и военните клубове.
При определяне коя кръчма да бъде оставена в района, комисията взема пред вид местонахождението, размерите, удобствата, приспособленията и хигиеничните условия на помещенията.
При равни условия затварят се онези кръчми, чиито собственици са били наказани за нарушения на законите или административните наредби.
Чл. 5. Счита се за кръчма всяко заведение, което има като особена търговска дейност продажбата на спиртни питиета на дребно и в което се извършва консумация на спиртни питиета. Такива са например всички питиепродавници, аперитиви, механи, бирхалета и други подобни. Ресторантите и гостилниците, в които продажбата на дребно и консумацията на спиртни питиета е странична и допълнителна дейност, не се засягат от ограниченията, предвидени по-горе. Такива ресторанти и гостилници, които се намират до 200 метра от заведенията, посочени в чл. 4, алинея първа, не могат да продават спиртни питиета.
При спор дали едно заведение е кръчма или ресторант, въпросът се разрешава от областния директор, а за София - от директора на милицията. Решението на областния директор или на директора на милицията могат да бъдат отменявани или изменявани само от министра на вътрешните работи.
Чл. 6. Общинският съвет решава колко и кои от допуснатите по закона кръчми да се превърнат в общински, но във всяка община трябва да има най-малко една общинска кръчма. Общината преустройва поне едно от заетите от нея заведения в хотел-ресторант.
Във всички кръчми, ресторанти, бозаджийници и други подобни заведения, задължително се продават безалкохолни вина.
Чл. 7. С оглед на местните нужди, общинският съвет може да реши да не се закриват съществуващите страноприемници (ханища), ако се преустроят и обзаведат в ресторанти и хотели.
Чл. 8. Помещенията, които са били използувани за кръчми, затворени по силата на този закон, се предоставят на разположение на комисията, предвидена в глава IV от закона за наемите.
На същата комисия се предоставят помещенията, използувани за кръчми към 1 януари 1947 г., макар и след тази дата съдържателите им да ги използуват за други цели.
Същата комисия дава по предпочитание закритите питейни заведения - близките до училищата, за детски занимални за деца от училищна възраст, а близките до мини, фабрики и учреждения, за дневни детски домове, столове за работници и служащи и други техни нужди, а всички останали - за нужди на други културно-обществени организации.
По решение на общинския съвет, общината може да откупи инвентара на тези заведения срещу заплащане по пазарната им цена, определена от комисия с председател - представител на Данъчното управление и членове - представител на общината и на Сдружението на питиепродавците.
II. Мерки против пиянството
Чл. 9. Министрът на вътрешните работи или упълномощеното от него лице, определя работното време на кръчмите и времето, през което може да се сервират напитките в ресторантите и гостилниците.
Чл. 10. Забранява се достъпът в кръчмите на лица, проявени за хронически алкохолици или пияници. Общинският съвет съставя списък на такива лица. Списъкът се обявява с заповед от околийския управител.
Чл. 11. На всички питейни заведения се забранява да дават спиртни питиета на шофьори, машинисти и ватмани по време на работа.
Чл. 12. Вземания, които произтичат от продажба на дребно и консумация на спиртни питиета, не могат да се събират по съдебен ред.
Чл. 13. Забранява се продажбата и консумацията на спиртни напитки в лавките и магазините при минните и индустриалните предприятия, в казармите, в бюфетите на читалищата и театрите, в училищните сгради, в лавките при спортните училища, туристическите хижи и почивните домове.
Министрът на вътрешните работи със съгласие на Министерския съвет може да забрани продажбата и консумацията на спиртни напитки на дребно и в други обществени места, когато се налага в интереса на обществения ред и спокойствие, както и да издава общи наредби относно вътрешния ред, начина на продажбата в общинските и частни кръчми, и консумацията на спиртните напитки.
III. Допитване до населението за затваряне на кръчмите
Чл. 14. Допитване до жителите на общината за затваряне на кръчмите се извършва, когато общинският съвет реши, или когато една трета от избирателите подпишат писмено предложение на областния директор. То може да се произведе за всички селища в общината или само на отделни населени места.
Чл. 15. Областният директор със заповед свиква избирателите на определен ден, който трябва да бъде неделен, да се произнесат по въпроса за затваряне на кръчмите.
Тази заповед се разгласява на населението най-малко 10 дни преди датата на допитването.
Един ден преди и в самия ден на допитването всички кръчми в населеното място трябва да бъдат затворени.
Чл. 16. Допитването се извършва по реда на закона за избиране народни представители за обикновено Народно събрание, с измененията и допълненията, предвидени по-долу.
Чл. 17. За затваряне на кръчмите се гласува с бюлетини, с ръкописен или печатен текст: "За затваряне", а против - с бюлетини с текст: "Против затварянето".
Чл. 18. Изборните книжа се изпращат чрез общинското управление на областния съд, който проверява редовността на гласуването и прогласява резултата от допитването.
Ако 60% от подадените гласове са за затваряне на кръчмите, счита се, че населението е решило тяхното затваряне.
В този случай областният директор разпорежда по административен ред да бъдат закрити всички кръчми в общината.
Чл. 19. Общината, в която са затворени кръчмите по реда на тази глава, е длъжна в месечен срок, откакто е приведено в изпълнение решението, да открие според нуждата един или повече общински магазини за продажба на спиртни напитки.
В тези общински магазини се забранява консумацията на спиртни напитки, а се извършва продажба за домашна консумация.
Чл. 20. След допитването се затварят ония заведения, в които продажбата на спиртни питиета е основната търговска дейност, а на онези, в които тази продажба е странична и допълнителна дейност, се забранява продажбата на спиртни питиета.
В случай на спор относно характера на заведението, въпросът се разрешава от областния директор, решенията на когото могат да бъдат отменявани или изменявани само от министра на вътрешните работи със съгласие на Министерския съвет.
IV. Наказания
Чл. 21. Който търгува със спиртни напитки на дребно в други заведения и места, освен в заведенията, определени по настоящия закон, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 10 000 лева до 200 000 лева.
Който допуска консумация на спиртни напитки в общодостъпни заведения, освен в ония, определени по настоящия закон, се наказва с глоба до 100 000 лева и тъмничен затвор до 1 месец.
Който консумира спиртни напитки в такива общодостъпни заведения, се наказва с глоба до 50 000 лева.
Чл. 22. За други нарушения на този закон или на издадени въз основа на него заповеди и нареждания на органите на властта, нарушителите се наказват с глоба до 100 000 лева.
Последвайте ни
