С поред президента Георги Първанов факторите, които създават рискове и могат да доведат до отслабване на българския модел на етническа толерантност не са толкова в миналото, колкото в настоящата социално-икономическа ситуация.
Президентът взе участие в конференцията "Национални интереси, национална идентичност и европейска интеграция". Форумът е организиран от Института за философски изследвания към БАН, Тракийския научен институт, Македонския научен институт, Сдружение за национално самосъхранение.
Първанов каза, че е по-важно да се намерят решения на социалната проблематика и посочи, че има масова безработица в районите със смесено население.
Социалните проблеми могат да предизвикат етническо напрежение и за това са необходими управленски мерки за преодоляване на тежките икономически и социални последствия, посочи той.
Държавният глава каза, че подкрепя активната политика в регионите със смесено население, но не и преференциите за една или друга етническа общност, защото в тези региони еднакво страдат и българи, и турци.
Пътищата за решаване на тези проблеми преминават не през обособяване и изолиране на отделни общности, а през последователна политика за тяхното приобщаване, заяви Първанов.
Президентът посочи, че "у нас винаги е доминирало етническото разбиране за нация", като изрази мнение, че е необходим "граждански подход" при неговото дефинирането, за да не се стига до ситуация при която чувството за етническо самосъзнание би се противопоставило на чувството за национална принадлежност.
"Търсачите на силни политически усещания потърсиха алиби в национализма", каза още държавният глава и изтъкна, че заиграването с етническия мир е "опасна игра с огъня".
Солидарността, наред с националния интерес са в основата на европейската интеграция, категоричен бе Първанов.
Тежкото икономическо, социално и културно разслояване в българското общество ще причини междуетнически проблеми у нас, които ще създават трудности през следващите години, прогнозира социологът проф. Николай Генов, директор на Института за източноевропейски изследвания към Свободен университет, Берлин.
На дискусия в БТА, организирана от фондация "Фридрих Еберт", той представи данни от изследване, направено през март тази година сред 1050 български граждани от различен етнос - българи, турци и роми.
Според проучването близо 57% от анкетираните роми преценяват социалното си положение като "много ниско", 20,5% от турците и 7,5% от българите също определят социалното си положение като такова.
За "високо" социалното си положение смятат 5,1% от българите, 3% от турците и нито един от попадналите в извадката роми. Близо 91% от ромите получават доходи до 100 лева на човек от домакинството, такива доходи имат 72,7% от турците и 44% от българите, каза проф. Генов.
Тежкото социално положение се отразява и върху жизнената ориентация на различните етноси, коментира Генов. Той посочи, че 70,5% от ромите си поставят като жизнена цел за близкото бъдеще това да оцелеят. Такава цел си поставят и 47,7% от турците и 42% от българите.
Обезпокоителните резултати за икономическото, социално и културно разслояване изискват дългосрочна стратегия на правителството и българските партии, за да не се появят междуетнически конфликти у нас, коментира проф. Генов.
