О т 1995 г. насам учените проследяват огромна общност от шимпанзета, обитаващи горите на Уганда. Дългогодишното изследване, представено в документалния филм от 2023 г. „Империята на шимпанзетата“, предостави задълбочени прозрения за нашите най-близки живи роднини и, в по-широк смисъл – за собствените ни предци, пише The New York Times.
В едно от направленията на проучването изследователите анализират дълбоките връзки между мъжките индивиди от групата Нгого, кръстена на хълм в националния парк „Кибале“. Мъжките прекарват години в съвместен лов и патрулиране на границите на своята територия. Учените са открили още, че женските в Нгого преминават през менопауза – явление, което досега не бе документирано при други примати освен при хората.
A rare and deadly “civil war” has broken out between two factions of chimps in Africa.
— The Wall Street Journal (@WSJ) April 10, 2026
The dispute erupted in what was once a cohesive group of about 200 chimps whose ties stretched back two decades. It took just 3 years for them to turn on each other. https://t.co/3rQhJxtAjl pic.twitter.com/ipNUepb0js
Сега обаче изследователите откриват още по-мрачни паралели с човешкия живот в битието на шимпанзетата Нгого. В четвъртък екип от специалисти съобщи, че угандийските примати са впримчени в истинска гражданска война. Преди около десетилетие общността се разцепва на две фракции, които оттогава водят изключително смъртоносен конфликт.
Учените никога досега не са ставали свидетели на толкова мащабни и продължителни кръвопролития сред шимпанзетата. Бъдещите проучвания биха могли да хвърлят светлина върху корените на воюването при нашия собствен вид, макар че предложеният бюджет на администрацията на Тръмп, публикуван в петък, поставя под въпрос продължаването на изследванията.
Когато учените започнали да проследяват групата Нгого, първото нещо, което ги поразило, бил огромният брой примати: над 100 индивида на територия от около 10 квадратни мили.
„Те бяха навсякъде“, разказва Джон Митани, приматолог в Мичиганския университет и един от основателите на проекта.
For 20 years, 200 chimps in Uganda thrived, dominating rivals and expanding territory.
— Channel 8 English (@Channel8English) April 10, 2026
Then their social glue died, a new alpha rose, and within three years the group fractured.
By 2018, allies turned killers. First adult males, then infants. Over 24 dead.
Source: WSJ pic.twitter.com/Xpq5wubgsW
През годините групата продължила да расте, достигайки 200 екземпляра, които се движели из гората на малки отряди в търсене на храна. Ако две подгрупи се срещнели, те се обединявали мирно.
„Започват да се пощят едни други, общуват и действат като едно цяло“, казва д-р Митани.
Шимпанзето може да напусне една група и да се присъедини към друга по няколко пъти на ден. Въпреки това всяко животно е имало най-тесни връзки с една от трите общности, известни като Западен, Централен и Източен клъстер. Първоначално те са били единен организъм. Мъжките и женските от различните фракции са се чифтосвали свободно. Мъжките са сформирали общи патрули и ловни дружини. Те дори са се сражавали рамо до рамо срещу съседни вражески групи, прогонвайки ги и разширявайки територията на Нгого.
На 25 юни 2015 г. обаче учените стават свидетели на нещо необичайно.
Д-р Митани проследявал шимпанзета от Централния клъстер, когато те внезапно се затичали надолу по склона. Той ги настигнал заедно с Аарън Сандел, докторант, който по същото време следвал маймуните от Западния клъстер.
Двамата изследователи наблюдавали срещата на двете групи. Сцената обаче изобщо не била приятелска. „Настана истински ад“, спомня си д-р Митани.
Животните крещели и се биели ожесточено. В крайна сметка западните шимпанзета избягали, а тези от централната група ги преследвали.
Първоначално изследователите помислили, че сблъсъкът е случайност. В следващите години обаче д-р Митани и колегите му станали свидетели на нарастващо насилие между Централния и Западния клъстер.
Това се превърнало в толкова често явление, че младите шимпанзета се изнервяли само при звука от виковете на зрелите мъжки в далечината. До 2018 г. сблъсъците станали смъртоносни.
Само веднъж в историята на приматологията е наблюдавано толкова бурно разцепване на група. Джейн Гудол и нейните колеги документират конфронтации между около две дузини шимпанзета в средата на 70-те години в Танзания. В десетилетията след това обаче никой не бе виждал подобни мащабни конфликти.
These #Chimps Began the Bloodiest ‘#War’ on Record. No One Knows Why. https://t.co/o3lH1tklhB
— R eng (@RengsecondEng) April 10, 2026
Изследователите дълго се питаха дали битките, наблюдавани от д-р Гудол, не са били провокирани от външни фактори. Някои критици отбелязваха, че тя е осигурявала банани на животните в продължение на години и вероятно те са се борили за храна по начин, по който не биха го правили в естествена среда. Конфликтът в Нгого обаче доказа, че д-р Гудол не е била свидетел на изолационен случай. Той също така демонстрира, че шимпанзетата могат да воюват в много по-голям мащаб.
Д-р Сандел, който сега преподава в Тексаския университет в Остин, се посвещава на документирането на войната в Нгого и търсенето на причините за нея. „До известна степен се чувствам като военен кореспондент“, казва той. „Искам да съм там, за да видя какво се случва, но е тъжно. Виждал съм толкова много трупове на шимпанзета.“
Изследователите установяват, че първите признаци на напрежение се появяват през 2014 г. В следващите години шимпанзетата от Западния и Централния клъстер започват да взаимодействат все по-рядко. Чифтосването вече става само в рамките на собствената група. До 2018 г. двата лагера вече обитават различни части на гората.
След това започват убийствата, които не спират и до днес. Д-р Митани споделя, че вече са регистрирани 28 смъртни случая в Нгого, включително на 19 бебета. Тези цифри далеч надхвърлят всичко, виждано досега при този вид.
Това, което прави конфликта още по-необичаен, е неговата едностранчивост. В началото Централният клъстер е бил много по-голям от Западния. Въпреки това шимпанзетата от Западния клъстер се оказват далеч по-агресивни и всяка жертва до момента е от редиците на Централния клъстер. (Източният клъстер е съюзник на Централния, но изглежда не участва активно в битките.)
Д-р Сандел и колегите му нямат представа кога насилието ще утихне. Възможно е Западният клъстер в крайна сметка напълно да елиминира Централния.
Изследователите все още се опитват да разберат искрата на конфликта. „Изведнъж вчерашният приятел става днешният враг“, казва д-р Митани.
Във всяка общност от шимпанзета избухва спорадично насилие – например при спорове за храна или когато мъжки с по-нисък ранг се опитват да изместят стария алфа. Тази агресия обаче обикновено се тушира от дългогодишните приятелства. Някои шимпанзета са особено социални и служат като мостове между отделните клики.
През 2014 г. петима възрастни мъжки умират, вероятно от болест. Д-р Сандел предполага, че тези смъртни случаи са разрушили социалните мостове, които са крепели целостта на Нгого. Така дребните конфликти прераснали в мащабна гражданска война.
Случаят в Нгого може да предложи поглед към насилието, което вероятно е съществувало сред нашите древни предци, тъй като шимпанзетата и хората произлизат от общ прародител, живял преди около шест милиона години.
„Тези открития показват, че подобни на граждански войни конфликти са били възможни в хода на човешката еволюция“, твърди Силвен Лемоан, приматолог от университета в Кеймбридж, който не е част от екипа.
Шимпанзетата в Уганда демонстрират как предците ни биха могли да водят години наред смъртоносни битки без идеология, културна идентичност или дори език. Вместо това, промяната в социалните връзки е била достатъчна, за да разпали огъня.
Колкото и мрачен да е този урок, д-р Сандел вижда и надежда: грижата за социалните мостове може да помогне за противодействие на насилието. „Ако това е вярно, тогава управлението на конфликтите в собствения ни живот се превръща в граждански дълг в името на един по-мирен свят“, казва той.
Въпреки това д-р Сандел и колегите му може да бъдат принудени да спрат наблюденията си върху шимпанзетата Нгого.
В предложения бюджет на Белия дом за 2027 г. средствата за Националната научна фондация са съкратени с повече от половината. Агенцията публикува бюджетно искане, което предвижда премахването на отдела, осигуряващ 150 милиона долара за поведенчески и когнитивни изследвания, включително за проекта в Нгого. Конгресът често игнорира подобни предложения и продължава финансирането, но рискът остава.
Ако съкращенията станат факт, „загубата на дългосрочни полеви обекти като Нгого би обезсмислила десетилетия инвестиции, труд и научен прогрес“, предупреждава Джеймс Брукс, приматолог от Германския център за примати.
Говорител на фондацията отказа коментар, като бюджетното искане се аргументира с „ограничена фискална среда“ и критики към определени програми за безвъзмездни средства.
