Кълбовидната мълния: научни факти и хипотези

С�а �аховитото явление е познато още от дълбока древност и е описано от древногръцките философи, а по-късно, разбира се, са му били приписани демонични сили. Никой обаче не е успял да даде точно обяснение за природата му. За съжаление повечето хора никога през живота си не са успявали да се сблъскат с него (а може би за щастие?).
За почти всички описани такива срещи обаче са характерни някои основни белези. Огнено кълбо, най-често с размер на портокал, виси на няколко метра над земната повърхност или се движи бавно над нея. Времето за живот на кълбовидната мълния най-често е от няколко секунди до няколко минути и почти винаги съществуването й завършва с мощен взрив, който може да предизвика сериозни разрушения. В природата тя възниква по време на силни бури и особено след падането на мълнии. Разбира се, това правило също има своите изключения - описани са много случаи на възникване на "огнени топки" преди самата буря или известно време след нея.

Срещи с огнения вид
Олга Василевна от градчето Фрязино, близо до Москва, никога не е била известна личност - докато не се разчуло, че през живота си е натрупала вече три срещи с кълбовидни мълнии. Първите си две тя определила като случайност, но след третата, когато огненото кълбо нахално влетяло през зимата в спалнята и причинило истински погром, вече било ясно, че нещо не е наред.

Първия път Олга била още дете - на 13 години. В един безоблачен августовски ден тя седяла на голяма поляна и четяла книжка, когато близо до себе си забелязала неподвижно висящо във въздуха ярко петно.

Внезапно то започнало да се приближава толкова бързо, че тя едва успяла да скрие лицето си с ръце. Кълбото цели пет минути си "играло" с нея и пасящите наблизо крави, докато ги довело до пълна паника. Накрая девойката се обърнала с гневни думи към него и вдигнала отбранително дървената си пръчка.

Разнесъл се страшен трясък, а пред очите на момичето пръчката се подпалила и изгоряла за секунда като кибритена клечка.

Минали цели 20 години. Олга, вече майка на две деца, почти била забравила случката, но един ден на разходка с малкия си син покрай брега на близкото езеро детето весело се провикнало: "Мамо, виж какво кълбо има във въздуха!".

Над повърхността на водата висяла топка колкото голям портокал, а съпругът и детето я разглеждали с интерес. Жената усетила страхотен ужас и вцепенена осъзнала, че кълбото се е върнало за нея. Предчувствията и не я излъгали - мълнията прелетяла няколко пъти около главата й, обгорила едното й ухо и се скрила в храсталака.

Но не задълго: само след минута Олга усетила силна топлина по гърба си, а изплашеният й съпруг започнал да я налага с куртката си, защото цялата й рокля пламтяла като факла. Белезите по ухото и гърба й останали за цял живот.

Третия път Олга Василевна вече знаела за какво явление става дума. Бил ясен и мразовит зимен ден, когато кълбовидна мълния се приближила пред къщата й. Първоначално изплашената жена се разгневила и извикала, че не се бои повече от нея.

В отговор кълбото се раздвижило, влязло в дома през комина, след което се разнесъл страшен трясък. Завесата в спалнята горяла, огледалото било разбито, а снимката на съпруга и децата лежала опърлена на пода.

Когато малко по-късно дошли пожарникари, те с почуда оглеждали дупката в прозореца, откъдето мълнията си тръгнала. Дупката била толкова правилна и гладка, че според учените, описали събитието, подобен отвор би могъл да бъде направен единствено от тяло с температура над 3000 градуса!

Недоказани теории
Една от най-широко дискутираните теории за произхода на кълбовидната мълния е на съветския учен, лауреата на Нобелова награда Пьотър Капица. Още през 1955 г. той публикува изследванията си за природата на кълбовидната мълния и се опитва да обясни съществуването й с възникването на особени късовълнови електромагнитни колебания между буреносните облаци и земната повърхност. Академикът обаче не успява точно да обясни природата на самите "късовълнови електромагнитни колебания".

Идеите му се доразвиват по-късно от други учени и през 1975 г. Питър Хендел от университета в Сейнт Луис, САЩ, изказва идеята си, че този вид мълнии се създават като производни на явлението "атмосферен мазер".

Мазерът е акроним (подобно на лазера) за дългата фраза Microwave Amplification by Stimulated Emission of Radiation и в буквален превод означава "усилване на микровълновите колебания за сметка на стимулирано излъчване". Ефектът се получава след мощни, но кратки електромагнитни импулси, възникващи по време на електрически разряд - мълния.

В мнозинството случаи обаче, когато наблюдаваме мълнии, те се разпростират на големи разстояния и ефект на мазера не се наблюдава. За да се получи видимата кълбовидна мълния, е необходимо електрическите разряди да се създават между две проводими повърхности - това обяснява и факта, че в много от случаите кълбовидни мълнии се материализират направо в затворени сгради, салони на самолети или дори подводници.

Мазерът създава локализирано електрическо поле (солитон) и в този случай е възможно възникването на кълбовидна мълния. Ако условията за възникването й не са налице, водните молекули във въздуха се сблъскват и поглъщат цялата отделена енергия - следователно не се достига до никакъв видим ефект.

Съществуват и три много известни факта, свързани с кълбовидната мълния. Първо - тези обекти никога не възникват в близост с високи дървета, около горните етажи на небостъргачите или други високи точки, които "привличат мълниите". Различни изследователи са прекарали години, наблюдавайки ударите на мощните електрически заряди върху специално пригодени за това места, и никога не са срещали кълбовидни мълнии. Може би и заради това известна част от учените се съмняват в действителното им съществуване.

Мазер-солитонната теория предсказва, че в близост до високи обекти образуването на кълбовидна мълния е невъзможно, защото импулсът на нейното поле при удар във висок обект образува тънък обърнат надолу конус, заемащ много малък обем. В противоположния случай обаче - когато мълнията удря нисък обект, разположен в плоска и обширна местност, импулсът се оказва огромен - до 10 км ширина и 3 км височина.

Вторият известен факт е, че кълбовидните мълнии, възникващи в сгради и затворени пространства, са... безвредни! Енергията на мазера при такива условия се ограничава до 10 джаула (докато на открито може да достигне до 10 000 000 000 джаула!).

Третата често наблюдавана закономерност, свързана с кълбовидните мълнии, е, че тези, възникващи на открито, често изчезват с мощен взрив, който може да предизвиква сериозни разрушения. Това въздейства много по-силно и на проводящите предмети - известни са например случаи, когато след взрив на кълбовидна мълния всички жици и кабели от сградите наблизо са били буквално изтръгнати навън.

Още теории
Научните теории за възникването на кълбовидните мълнии са много. Съществуват обаче и други теории, съчетаващи науката и мистиката. Според по-новите научни схващания кълбовидната мълния представлява парче плазма (материя, намираща се в четвъртото състояние на веществото), светещо и винаги със сферична форма.

Някои данни сочат, че тя притежава един вид "разум", тъй като съвсем откровено в повечето случаи "избира" хората, с които "общува", и се появява периодически само пред тях, докато по-голямата част изобщо не са се срещали с подобно явление през живота си.

Още по-смелите догадки дори свързват страховития полтергайст с кълбовидната мълния, тъй като и двете мистериозни явления влизат в контакт с обекта на "тормоз" и съвсем явно се "забавляват", местейки и трошейки предмети.

Потърпевшите често изпитват скованост и чувство на страх, а след преживяването дълго време не могат да се отърсят от усещане за уязвимост, кошмари и силно главоболие. А да не говорим за допълнителните евентуални телесни повреди и съсипване на имуществото.

В последно време е популярна и друга хипотеза: кълбовидната мълния се заражда чрез заобикалящия ни отвсякъде квантов вакуум, криещ в себе си гигантска енергия. Следвайки трудовете на Айнщайн, Пол Дирак и Никола Тесла, науката стига все по-близо до заключението, че вакуумът не представлява пълна празнота, а се явява огромна банка за информация за Вселената. В основата на нашия живот лежат енергоинформационни процеси, а кълбовидната мълния и потъргайстът са техни проявления.

Вероятно някои хора с повишена чувствителност към заобикалящия ни свят са "по-интересни" за тях, а самата теория за информационната Вселена обяснява дори мистични явления като пророчество, телепатия и дори левитация и материализация (телепортация) на обекти.