П реди няколко дни една позната, родила току-що, с разтреперан глас обясняваше, че губи съня си заради две неща - постоянно ревящото бебе и проблема с детските градини. Хайде, хайде, снизходително казахме по повод второто, детето ти е на два дни.
Първо, сряза ни познатата с леден глас, на две седмици е. Второ - в момента листата на чакащите за градина е дълга шест километра. И трето - майка ми може да си вземе само няколко седмици отпуска от работата. А след това? Какво ще правя?
Проблемът в България
Сега ще чуете нещо, което със сигурност знаете много добре - в България има голяяяяям проблем с детските градини. Може би обаче не са ви известни параметрите му. Така например чакащите за детска градина в столицата са над 3000 деца.
Подобно е положението и в други големи градове. Конкретно за София основите на проблема се полагат през 90-те, когато започва масово закриване на детски градини, като сградите се отдават под наем на фирми и държавни учреждения или биват реституирани от частни лица (според данни на Столичната община в последните години са закрити двайсет такива заведения).
Това в комбинация с повече бебета и великото преселение на народите към столицата прави проблема с детските градини почти толкова болезнен, колкото този с глобалното затопляне.
А и бабите не са това, което бяха. Повечето работят активно или живеят в друг град и не са в състояние да се отдадат на сто процента.
И така, ядосаните майки излязоха на улицата - преди две седмици беше протестът във Варна, последва този в София.
"Масово се строят жилищни сгради, а не се отделят терени за строеж на детски градини и училища", недоволства Златина Станкова, майка на три деца и организатор на софийския протест.
Тя е убедена в ползата от градините: "В тях се работи по програми. Правят се ролеви игри, които са много важни за развитието на децата. Ако детето не може да влезе в градина и се отглежда вкъщи, не може да се развива по същия начин. Това е основният недостатък на варианта с бабите и бавачките.
Градините са много важни за подготовката на детето за училище при целия безпорядък в образователната система."
Частните детски градини безспорно са много добра алтернатива, която обаче е достъпна за съвсем малка част от населението - таксите в тях са около 10 пъти по-високи, отколкото в общинските (в последните родителите заплащат средно около 40 лв. на месец).
Същото е положението и с детегледачките - ако изобщо успеете да намерите такава, която отговаря на свръхвисоките ви изисквания.
В момента в София се строят три детски градини. Общината е обещала на майките да търси средства от държавата и от европейските фондове за изграждане на още заведения.
"От миналата година е започнала проверка на договорите за сградите на бивши детски градини, заети от някого или затворени от пожарната като необезопасени", казва Златина Станкова.
По думите й в момента в столицата има 20 градини, за които е обещано да се направи основен ремонт. "Хиляда и петстотин деца ще могат да бъдат настанени там, но ни трябват още 20", продължава тя.
Майките са наясно, че за обещаните нови сгради ще е необходимо време. Децата обаче няма да спрат да растат, за да се доредят до новите свободни места. Необходими са алтернативи на момента.
Решението в Холандия
В Холандия голяма част от родителите ползват услугите на дневни детски заведения. Те обаче са скъпи и невинаги на високо ниво. Но съществува една алтернатива - дневни детски заведения, обслужвани от родители.
Детските ясли с родителско участие "Де Вилла" в Утрехт съществуват от 1979 г. и се помещават в сградата на бивше училище. "Де Вилла" се посещава от деца на възраст от година и половина до четири години. Едно от условията е детето да е проходило.
Принципът, по който функционира "Де Вилла", е прост - всеки родител дежури седмично по една смяна от половин ден - предобед или следобед. Дежурствата се дават от по двама родители едновременно при максимален брой от 12 деца, включително собствените.
Разноските са сравнително ниски и покриват наем, памперси, тоалетна хартия, нови играчки и наемането на професионална фирма за почистването на помещенията всяка вечер. Всеки родител притежава сертификат за оказване на първа помощ. Всички съоръжения за игра отговарят на стандартите за безопасност.
Освен в дежурствата по гледане на децата родителите влагат време и в поддържането на материалната база. Когато нещо се нуждае от ремонт, той се поема от родителите.
На определени периоди детската площадка се нуждае от почистване, градината има нужда от окопаване или пясъчникът се нуждае от нов пясък. Това се организира и изпълнява също от родителите.
Взаимното гледане на децата означава поемане на сериозна отговорност. Затова приемането на нови родители е предшествано от строга селекция. Тя включва предварителен разговор с новия кандидат, след който той дежури пробно четири пълни дни.
Впоследствие другите родители решават дали да дадат съгласието си за приемането на новия родител и неговото дете. Ако дори един родител, по каквато и да е причина, изрази несъгласие, кандидатът не се приема.
Предимствата на детските ясли с родителско участие са много: Родителят е в състояние сам да наблюдава как детето му реагира спрямо други деца, а също и спрямо други родители.
От друга страна, макар и ангажирани само веднъж седмично с дежурство, родителите са сериозно мотивирани по отношение на креативното занимание на децата, например в поставянето на куклени пиеси.
В обикновено детско заведение, в което работата с децата за възпитателите е ежедневие, мотивацията за провеждането на подобни мероприятия е значително по-ниска.
Освен това в детските заведения в Холандия основната част от персонала се състои от млади, все още бездетни жени. И въпреки че желанието им за работа с малки деца безспорно е голямо, те все още не притежават достатъчно практически опит. А кой може да притежава повече опит в гледането на деца от собствените им родители?
Българските майки вече извървяха първата крачка към самоорганизацията - излизайки на протест. Може би е време да направят и втората - и да си решат проблемите сами.
