К ъм добрите новини: в Брунате (Италия) ще грейне паметник на Пенчо Славейков от бронз. Автор - авторът на един от най-оплюваните и противоречиви паметници (този в градинката на НДК) - проф. Валентин Старчев.
Министерството на културата финансирало изцяло проекта. В прессъобщението пише, че "при създаването на паметника проф. Старчев е ползвал богат снимков материал на Националния литературен музей." И пресъздал образа на поета в момент на творчески размисъл.
Тук изникват питанки - дали нашите герои като паметници по чужди земи (в Италия вече имаме и Петко Войвода) са толкова ценни и популярни, колкото биха били повече днешни паметници по нашите земи?
Защото тук ги обезглавяват, опикават, драскат или куп паметници просто се саморазрушават.
Дали чак когато имаме малко по-грижовно отношение към тукашните паметници, няма да е по-честно да рекламираме духовните си символи и навън?
Дали държавата не залита повече по престижните лъскави културни събития и коктейли, организирани зад граница, а тук традиционни културни дейности мизерстват или частните визии и пари просто компенсират сънливата държавна политика?
Последният, най-нов паметник в София - този на Радичков, е дело на сдружение "Приятелите на Радичков".
(От блога на Яна Боянова belejkinayana.blogspot.com)
