"Имам си достатъчно, ама айде, дай един за късмет" - със суеверен жест Мила потърква в косата си презерватива, който й подаваме.
Проститутките са добре облечени, необичайно ведри и симпатично суеверни. Тези изненадващи и за нас самите открития идват спонтанно и след поредица от срещи с представителките на, простете клишето, най-древната професия.
Склонни са да говорят с нас, но без да бъдат много обстоятелствени ("айде, айде, че трябва да работя, стига съм говорила"). Гледат на работата си делово. Уважително наричат останалите в професията колежки, имат работно време и грижи, подобни на тези на - как да наречем останалите - порядъчни жени - "през деня си почивам, на зъболекар, на пазар, едно -друго... и следобед - на работа". И само рядко в думите им има тъга. Рационална тъга - "да ми харесва - не ми харесва особено, ама няма друг начин да изкарвам пари".
Денят
Към 15,30 ч. сме на Околовръстното. В пътуването има нещо доста ексцентрично. Колата баничарка на фондация "Инициатива за здраве"* е натоварена със спринцовки, капачки и презервативи.
При всяка по-голяма дупка задните й врати се отварят и опират почти в предното стъкло на колите зад нас. Така, съпроводени от клаксони и предвидимите реплики на по-сприхавите шофьори, спираме при първото момиче. То разпознава колата, маха дружелюбно и предизвикателно се поклаща към нас. Видът й е типичен - къса пола и ботушки в цвета на якето, поразголени гърди и опашка със сплетени плитки.
"Върви, върви - доволна е тя от началото на работния ден - набързо направих три курса." Притесненията й обаче са свързани с качеството на презервативите - "нещо не е добър тоя "червен самурай", вчера ми се скъса един".
Професията на проститутките сякаш предполага някакъв изключителен набор от видими пороци и провокации, които те са длъжни да отправят непрестанно и да оправдават социалните очаквания към тях. Затова истинско откритие за нас е, че тези жени имат грижи, навици и емоции, близки до жените извън занаята.
"Омръзна ми, не ща вече, ще се махам, отивам да си гледам животните на село" - Юлия и Иглика от екипа на фондация "Инициатива за здраве" разказват, че се случва момичетата от улицата да напуснат за кратко работа. После изниква някаква нужда - кола или плочки за баня, и те се връщат на улицата. "Правя ремонт - като ти кажат такова нещо, нещата стават много близки до теб. Имаме същите проблеми, просто те са решили така да изкарват парите. Това си е техният начин", красноречиво жестикулира Юлия и опитно подминава дупките по трасето на път за следващото работещо момиче.
С Ана (всички имена на момичетата в текста са сменени) си говорим за женски неща - как си избира облеклото например. От каскетчето до ботушките е цялата в бяло. "А, нарочно се обличам така - да се виждам отдалече. Клиентите ме забелязват, оставят жена си вкъщи и излизат - все едно имат работа. И ми викат - бях с жената, ама те видях и сега идвам да си те взема." По същество циничната и абсолютно отричаща брачните ценности ситуация тя разказва с леко снизходителна усмивка.
С Мила пък си говорим за професията - от мотивите да я практикуваш до необходимостта от закон, който да я регулира. Тя е проститутка от "байтошово време". Не става ясно защо е започнала - "имах проблеми и така...". Мила е за закон за проституцията, "понеже ще даваме пари на по-малко хора или поне ще отиват в държавата. А не като сега - в групировки".
Оказва се, че системата, по която съществува сексиндустрията на улицата, никак не е проста. Това разбираме от паралелни разговори с проститутките и с хората от фондацията. Работещите дават пари - както на рекетьори, които събират "тротоарно право", така и на сводниците си. Над рекетьорите се знае, че има и друго звено, което никой не идентифицира. Рекетьорите вземат твърда такса - по 20 лв. на ден.
Със сводниците, наречени от момичетата "моичкия", "приятеля" или "шефа", нещата стоят по-различно - или му дават процент, или твърда сума. Други получават съвсем малка част от заработеното от тях самите, срещу осигурена квартира и режийни от страна на "шефа". Печалбите са различни.
Отговорите, които получаваме, са от "няма никаква работа, слабо, слабо" до "днеска съм добре, 150 лв. изкарах и сега си чакам таксито". Малко работят без сводници. Мила е от тях. Според нея големият проблем пред момичетата в професията е страхът - "много страх има - от рекетьорите, които ни тормозят и ни изнудват, до полицаите, които горе-долу правят същото. Или нас, или клиентите".
Разказва как рекетьори изнудвали нейна колежка, че ако се откаже от професията, ще отвлекат сина й, или пък заплашвали с бой тези, които не си плащат рекета. Самата Мила преди дни полицаи я "прибрали" и решили да й напишат акт - защото, и тук чуваме едно от най-смешните изречения през целия ден - била причина за пътно-транспортни произшествия!
"Страх" е и една от думите, с които председателят на фондацията Елена Янкова аргументира невъзможността да излезеш от професията - "защото често ги връщат и ги бият и с времето това става единственият им социален избор". Според нея, за да са ясни мотивите, с които проституиращите започват, а и остават да работят това, е необходимо истинско представително проучване, каквото до момента няма.
"Все пак не трябва да сме прекалено драматични. Далеч не всички са трафикирани или насилвани, често правят доброволно този избор, защото той носи добри доходи".
"Голяма част започват рано - преразказват чутите от момичетата истории Юлия и Иглика - успяват "да ги излъжат" роднини, гаджета. Ако си започнала на 14 и сега си на 30, наистина половината ти съзнателен живот е минал по този начин. И не знаеш как другояче да живееш."
Нощта
Тъмнината придава тайнственост, от която през деня професията изглежда лишена. Този път пътуваме не с баничарката, а с истински бус, в който няколко пъти месечно сестра взема и кръв за изследвания на момичетата. Има и гинекологичен стол, който "още не е употребяван".
Маршрутът ни е Петте кьошета, булевардите "Христо Ботев" и "Сливница", Лъвов мост, Централна гара - общо взето места все в центъра на София. С момичетата се появяват и сводниците им. Прибират презервативите, възпитано казват "благодаря" и изчезват в пресечките. Тяхната ситуация е по-тежка, защото склоняването към проституция представлява престъпление.
Срещаме както изключително красиви момичета с леко азиатски черти и деликатен грим, така и пораздърпани лелки на средна възраст със сплъстени коси, които апатично плюят семки.
Таня е от втория вид - шубичката, сякаш купена в зората на китайската търговия, и дънките шалвари на пръв поглед не предполагат голям поток от желаещи да ползват нейните услуги. "А, не се оплаквам - опровергава ни тя - обикновено до 5 сутринта имам работа. Ма нещо тоя петък е слабо."
В момента голямата й грижа се оказва обаче не малкият поток клиенти, а "оня от втория етаж" - сочи осветен прозорец, в успоредния на улицата блок. Следва дълъг монолог за "женомразеца, мръсното копеленци, дето живее с майка си". Оказва се, че въпросният човек ги следи през стъклото и като се застоят по-дълго или вика "ченгетата и пуска жалба, щото сме му пречили!", или ги замерва с пликове с вода и домати.
Други са грижите на видимо изкуствената и едричка блондинка, която работи бременна в осми месец - "пристягам се да ни ми личи много". Питаме не я ли е страх, че ще стане нещо на бебето. "А, и предишнити два пъти си работех до края, па децата са си живи и здрави."
Попадаме и на момиче с кок и модерни очила с рогови рамки, които й придават перверзно-интелектуален вид. "Къде ти е колежката", питат хората от фондацията и ние разбираме, че доскоро е била в екип с друго момиче. "Подбиваше цените и я преместиха. Кво е това 10-15?!" (за уточнение нормалната тарифа е 15-30, в зависимост от услугите, които ползват клиентите).
Най-атрактивни чисто физически са транссексуалните. Имат зашеметяващи парфюми и още по-зашеметяващи крака. Лицата им обаче са леко гротескни - с тъжно-клоунския вид на героите от филмите на Алмодовар."Това е гаджето ми" - високото метър и осемдесет създание, наплескано с фондьотен, прегръща страстно ромче, наполовина на ръста му, взема един презерватив - "за кадем - дано да ти е лека ръката" - и очаквателно вперва поглед в колата зад нас.
"Генчо, ще видиш - ще ти пратя картичка от Айфеловата кула" - девойката с азиатските очи слага крак на стъпалото на буса и флиртаджийски намига на шофьора в екипа ни. Не сме сигурни шегува ли се, или наистина заминава за Париж. Във видимо добро настроение, тя прибира презервативите, усмихва се на пожеланието ни за успешна работа и изчезва в тъмното.
Най-хубавото на тези момичета е, че успяват да те накарат да забравиш за съжалението, което си мислил, че ще изпитваш към тях.
Закон за проституцията в България
Само далечни намерения. В момента в България проституцията не е забранена, наказуемо е само склоняването към проституция.
Привържениците на създаването на закон за проституцията смятат, че той ще регламентира бизнеса, следователно работещите ще плащат данък на държавата и няма да бъдат зависими от сутеньори и подложени на рекет. Ако се определят специални места, където те да упражняват професията, проституиращите ще бъдат по-защитени от евентуално насилие срещу тях. Ще им бъдат гарантирани и периодични медицински прегледи.
С най-активна позиция по отношение на създаването на подобен закон засега са депутати от НДСВ. Но всичко е в сферата на най-общите предложения. Светослав Спасов предлага "тази дейност да се регулира - да се плаща годишен данък, да се определят местата, където може да бъде упражнявана професията, да бъдат задължителни медицинските прегледи и осигуровки".
Снежана Гроздилова, пак от НДСВ, все още не може да каже дали е "за или против такъв закон" - но според нея е важно да се започне "широка обществена дискусия" по въпроса. За Анелия Атанасова пък предимството на един такъв закон е, че различните институции, ангажирани с проблема, ще могат да упражняват по-строг контрол.
Геновева Тишева от "Български център за джендър изследвания" не е убедена, че точно сега е моментът да се регламентира или легализира проституцията. Тя отчита, че още не се прави връзка между жертвите на трафик и насилствено склоняване към проституция и доброволно влезлите в нея.
В единия полюс на легалността на проституцията като професия са голяма част от мюсюлманските страни, където тя се наказва със смърт, а в другия е Холандия. Там най-старата професия никога не е била незаконна. Проститутките се считат за самонаети търговци, плащат данъци и се организират в синдикати, ако имат навършени 18 години. Имат право на здравни и пенсионни осигуровки. През ноември 2000 г. са легализирани и бордеите. Единствено подсъдни са сводничеството и скланянето към проституция, както и неспазването на възрастовото ограничение.
* Фондация "Инициатива за здраве" работи с проституиращи и наркозависими. Три пъти седмично екип на фондацията обикаля Околовръстното шосе на София, както и различни централни места в града. Раздава безплатно презервативи, прави кръвни изследвания и предлага психологическа помощ и правни консултации на проституиращите. "Капитал" тръгна на дневна и нощна обиколка с екип на фондацията. За да разбере, че романтичният филм с банален холивудски хепиенд "Хубава жена" не е приказката на работещите момичета. Но те и не разчитат на това.
