Прогресът
За десет години България се е преобразила. Човек не каца вече в претъпкана селска автогара, наречена летище София, а пред модерен терминал, на чиято лекота и бързина на обслужване "Хийтроу" и "Джей Еф Кей" могат само да завиждат.
Таксиджията не само говори прекрасно родния си език, нещо, което не може да се каже за повечето му колеги в Лондон и Ню Йорк, но се справя не зле и с английския. Такситата са почти без пари независимо от свирепото покачване на цените на петрола, но в град като София е удоволствие да се разхождаш.
Случило се е дори и най-неочакваното - колите са започнали да слизат от тротоарите. Те вече не са останки от робовладелската съветска автомобилна индустрия, а нормални европейски марки.
Човек може да си паркира колата и да си плати с прост SMS. Пет минути преди да ти изтече срокът, SMS те подсеща да си доплатиш или преместиш колата.
Дори и мобилните телефони тук са станали любезни. Удивително е, че когато пешеходец пресича на зебра, колите, макар и с известна неохота, спират. Надали в друга европейска страна на тази географска ширина ще видиш подобно чудо.
В неизбежните задръствания в големия град шофьорите са започнали да си отстъпват път и да си благодарят с необичайно за този район махване с ръка.
Евтините хотели предлагат стандарт, значително по-висок от много от свръхскъпите английски хотели, чиито бани още са застлани с напояван години с мръсна вода мокет.
София гъмжи от италиански, средиземноморски, европейски ресторанти. Страната е излязла от потискащата ера на домашната кухня и от кулинарната диктатура на "Балкантурист".
Мазнината, добита от изстискан слънчоглед, е заменена с фин зехтин и балсамов оцет. Пиците по нищо не отстъпват на пиците в Италия, а когато кажеш, че не ядеш месо, не те гледат с шок и ненавист, а ти предлагат изобилие от вегетариански ястия.
Промените обаче не са само на повърхността. Вече 10 години икономиката расте с над 5% годишно, от социализма няма и следа, водената от социалист коалиция свали данъците и въведе плосък данък от 10%.
Хората започнаха да си плащат данъците, а данъчните събирания постоянно надхвърлят очакванията с милиарди.
България е разбрала смисъла и на политическата стабилност - трето поред правителство ще изкара пълен мандат, още едно постижение за тези земи.
Районът е пословичен с корупцията си, но и тук България може да се похвали - единствено Гърция има малко по-добър корупционен индекс. Индексът на България е значително по-добър от Румъния, почти наравно с един от шампионите на разширяването - Полша, и безспорно по-добър от страни, които се надяват да станат членове на ЕС, като Сърбия, Македония, Босна, да не говорим за Грузия.
България е и единствената страна в региона, в която от падането на Берлинската страна насам не се е случило нито едно политическо убийство. В дните на залавянето на Караджич няма как да не си спомним, че тя беше и единствената страна в Европа, която спаси евреите си през Втората световна война.
Гражданското общество, според мнозина феномен без корен в Южна Европа, кипи. Ентусиазирани млади хора спряха огромни строителни планове в Странджа и блокираха намеренията да се строи в крайморската област Иракли.
В България сигурно има повече коментарни блогове от която и да било страна в Централна Европа - сред тях са и блоговете на депутати, министри и дори и на заместник-премиер, които са открили тази модерна форма да общуват с избирателите си, чиито доходи според Industry Watch са нараснали с 23% за една година.
България днес е възродена и изпълнена с надежда страна.
Провалът
След последните десет провалени години България може само да потъне в себе си и да си скубе косите. Щом слезеш от самолета и затъваш в неописуема мизерия.
Кварталът носи името на един от най-почитаните възрожденски герои и поети, дал живота си за България. Той обаче надали би оживял и час в това гето.
Таксиджията не знае и дума английски. Откарва те пред грешен хотел и те зарязва с куфара на разбитата улица. София няма вид на град, който е управляван от когото и да било.
Колите паркират където им падне, претъпкани предисторически трамваи пъплят като някакви зарязани от Бог и роднини ламаринени инвалиди по улиците, които кой знае защо някой е нарекъл пешеходна зона.
Щом се измъкнеш от непоносимите задръствания, се натъкваш на задръстване от проститутки по околовръстното шосе, които се продават за дребни пари, за да изхранят децата си или да си купят евтини наркотици.
Страната е една от наркомагистралите към Европа. Освен наркотрафика обаче България няма друга инфраструктура. За 10 години влаковете просто са остарели с още 10 години.
Край София дими негаснещият паметник на комунизма "Кремиковци", който минава от ръка в ръка по неясен начин, но не спира да трови децата на тази захвърлена в средата на Балканите страна. Родителите им, изглежда, нямат нищо против.
Отвличанията и поръчковите убийства са по-обичайни от църковните служби. Църквата пък се занимава само с недвижими имоти. Единствената й друга проява е да се провиква заедно с крайно националистическите местни лумпени, за да изрази омразата си към всичко чуждо и различно.
Човек може да си купи не само място в парламента или общинския съвет, но и духовен сан. И най-закъсалите европейски туристи напускат на тълпи и отвратени вмирисаните черноморски курорти.
Съмнителни руски купувачи на тълпи заемат техните места. Агенциите за недвижими имоти дори не си правят труда да слагат обяви на български.
Провалът обаче не е само на повърхността. България няма правителство. Всичко се постига с коалиционно съгласие между трима напълно несъвместими по идеи лидери при затворени врати, в прескъпи хотели, за които плаща данъкоплатецът.
Бюджетът е некадърен, оставен на автопилот, с милиарди неоправдан бюджетен излишък, който се разпределя по мистериозни критерии.
Корупцията е повсеместна. В продължение на 3 години независимо от нечовешките усилия на ЕС страната не е мръднала от скалата на корупционния индекс на Transparency International и стои далеч под страни като Намибия и Йордания. Само три позиции я делят от Колумбия.
Хората очакват на следващите избори гласовете да се продават в супермаркетите. Изборите нямат смисъл - кандидатите биха могли просто да си премерят банковите сметки.
Инфлация, взривове, стрелби, строежи в защитени паркове, пълно незачитане на архитектурни традиции и елементарни естетически норми, мръсотия и първобитно здравеопазване съпътстват живота на нехаещия българин.
Гражданското общество е мъртво, ако въобще някога е било живо. Неправителствените организации се захранват с рециклирани рушвети и опростени откупи от похитители на отвлечени бизнесмени. Хората свиват ръце и смятат, че всичко това е човешко.
По данни на ОИСР близо една трета от младежите са функционално неграмотни. Онези десетина процента, които успяват да се образоват благодарение на парите на родителите си или движени от категоричната си решимост да се спасят от мизерията, просто напускат страната.
За тези десет процента има някаква надежда. За останалите България днес е безнадеждно провалена страна.
