З а да подобрят жизнения стандарт на населението, балканските държави облагат с по-нисък данък върху добавената стойност (ДДС) основните хранителни стоки и продуктите от широка необходимост.
За да са по-достъпни за хората, с ниски ставки по ДДС на Балканите се облагат и туристическите услуги, вестниците, списанията, компютрите, билетите за кино, театър, спорти прояви, зоопаркове.
В балканските страни не е изключение редуциран ДДС да се прилага и върху не толкова често използвани стоки и услуги. Така например, в Македония за стимулиране на използването на слънчевата енергия като алтернативен енергиен източник, слънчевите батерии се облагат с пет процента ДДС.
Освен че прилагат диференцирани ставки по ДДС, балканските страни си приличат и по това, че именно тази година много от тях извършиха промени в данъчната си политика, като увеличиха броя на стоките и услугите, които се облагат с редуциран данък върху добавената стойност.
В Хърватия от август са в сила поправки към закона за данъка върху добавената стойност, според които ставката за вестници и списания вече е 10 вместо стандартната за страната от 22 процента.
"Тези промени в данъчната система, заедно с преди това въведения ДДС от 10 процента за туристическите услуги, допълнително ще подобрят жизнения стандарт на хърватските граждани и ще направят вестниците по-достъпни за обществото", заяви хърватският премиер Иво Санадер.
Данъкът върху добавената стойност е косвен данък, при който данъчнозадълженото лице по ЗДДС може да "прехвърли" данъка върху потребителя чрез включването му в цената на стоката или услугата. Така тежестта от облагането с ДДС се понася от потребителите, а не от производителите или търговците.
С данъка се облага потреблението на всички стоки и услуги на определена територия, с изключение на тези, освободени от облагане със закон.
Потребителите в Турция почувстваха от началото на юни тази година 10- процентно намаление на цените в магазините за хранителни стоки, след като тогава влезе в сила понижаването от 18 на 8 процента на ДДС за хранителните продукти.
С осем процента ДДС от догодина в Турция ще се облагат и шоколадите, шоколадовите изделия и газираните напитки.
От 1 януари 2008 година осем, вместо сегашните 18%, ще бъде и данъкът върху добавената стойност за туристическите услуги. Експерти в Анкара смятат, че намаляването на ДДС с десет пункта може да доведе до нарастване на търсенето в туризма с над 20%.
Международният валутен фонд (МВФ), под чийто надзор се намира турската икономика, изказва несъгласие с това решение, опасявайки се, че то ще има негативни последици и ще предизвика спад на постъпленията в хазната.
Турският министър на финансите Кемал Унакътан заяви, че снижаването на коефициента на ДДС не е в разрез с депозираната от правителството в МВФ програма за стабилизиране на икономиката.
Министърът определи решението на правителството за намаляване на ДДС в туризма като естествена реакция, за да може Турция да бъде конкурентна на другите държави.
Един от плюсовете, които бяха посочени по повод 100-те дни от работата на сръбското правителство миналия месец, е премахването на ДДС при покупка на първо жилище и намаляването на ДДС при компютърно оборудване от стандартната ставка за страната от 18 процента на осем процента. С 8 процента ДДС в Сърбия се облагат и хранителните продукти, някои лекарства, протези и ортопедични помощни средства, средства за диализа, медицински продукти като имплантанти.
С редуцираната ставка от 8% се облагат и учебниците, вестниците, хотелските услуги, комуналните услуги.
От облагане с ДДС са изключени образователните, медицинските, културните услуги, даренията, наемите, финансовите услуги на банки и застрахователни компании, земя, услуги при организиране на лотарии и залагания, транспорт.
Очаква се пълното премахване или най-малко намаляване на данъка върху добавена стойност за бебешките храни, дрехи и стоки.
Македония, където стандартната ставка по ДДС е 18%, реши през август да намали данъка върху добавената стойност на лекарствата и на медицинските и ортопедичните помощни средства, включително инвалидни колички, на пет процента.
"Решението на македонското правителство е съгласувано с МВФ", каза премиерът Никола Груевски. Според него намаляването на ДДС на лекарствата ще намали приходите в бюджета с 11 милиона евро.
С редуцираната ставка от 5% ДДС от края на август в Македония се облагат и компютрите, компютърните части, софтуер и слънчеви батерии.
Според македонското правителство крайният ефект от намаления ДДС за компютрите е понижаване на цената им и повишаване на тяхното използване от гражданите.
Намаляването на данъчната ставка за слънчевите батерии ще стимулира използването на слънчевата енергия като алтернативен енергиен източник.
По-ниското облагане на компютрите ще струва на бюджета около 156 милиона денара (2 600 000 евро), а на слънчевите батерии - 49 милиона денара (близо 817 000 евро).
Правителството на Македония реши в края на август да намали и ДДС за обществения транспорт от 18 на 5 процента.
В Черна гора стандартната ставка по ДДС е 17%. В страната има и редуцирана ставка от 7%, с която се облагат основни хранителни продукти, туристическите услуги, лекарствата, учебниците, книгите, транспортните услуги, вестниците и списанията, входните билети за изложби, театри, зоологически градини, спортни прояви.
На 1 юли 1996 година Албания въведе данък върху добавената стойност със стандартна ставка от 20%. Продажбата на книги в страната обаче не се облага с ДДС.
Стандартната ставка по ДДС в Босна И Херцеговина е 17%.
Данъкът върху добавената стойност се прилага във всички страни от Европейския съюз. Според директивите на ЕС съществува задължителна минимална ставка за ДДС и тя е 15%.
Кипър прилага допустимата най-ниска стандартна ставка - 15%. В страната се прилагат и две редуцирани ставки - от 5 и 8 процента, за хранителните продукти, книгите, вестниците и транспортните услуги. С 5 процента ДДС се облага и туризмът.
Гърция се стреми да следва гъвкава данъчна политика по отношение на прилагането на данъка върху добавената стойност. В страната стандартната ставка е 19%, но храните и лекарствата се облагат с 9% ДДС, а книгите и вестниците - с 4,5%.
Въпреки опитите на гръцките власти да търсят пътища за намаляване на данъчната тежест, бягството от налози продължава да е национален феномен и две от всеки пет фирми продължават да не си плащат ДДС.
Според данни от местния печат размерът на санкциите заради неплатен ДДС само за последната година е надхвърлил 6 милиона евро.
В Словения стандартната ставка е 20%, но страната има и редуцирана ставка от 8,5% ДДС. Годишните приходи от ДДС в Словения са в размер от близо 9% от БВП и възлизат на 22% от общите постъпления от данъци в бюджета.
Стандартната ставка по ДДС в Румъния е 19%. С 9% ДДС обаче се облагат лекарствата, хотелските услуги, вестниците, книгите, ортопедичните помощни средства, билетите за кината и музеите.
Неотдавна румънската опозиция призова ДДС за хляба, млякото, месото, олиото и захарта да бъде намален на 5%.
Финансовият министър Варужан Восганян заяви, че намаляването на данъка върху добавената стойност на основни хранителни продукти е отворена опция, но че първо трябва да се анализира въздействието от въвеждане на подобна мярка.
"В бъдеще ще работим за намаляване на ДДС на продукти за широко потребление", обеща Восганян.
