О т определена гледна точка може да се каже, че всяко по-значимо събитие в живота на човека е форма на стрес - раждане, училище, работа.
Има обаче един особен период, когато половината ни живот вече е преминал, а като че ли така желаните успехи не са дошли. Именно тогава идва и т.нар. криза на средната възраст.
Самото понятие е създадено от немския психолог Александър Митшерлихс, за да дефинира онези няколко години, които могат да бъдат определени като преход на съзнанието от първата към втората (и последна) част на живота, разказва Zdrave.bg.
Това понятие обикновено засяга най-вече (но не само!) две категории хора. Към първата се отнасят тези, които са мечтаели да пеят като Карузо, да танцуват като Майкъл Джексън, да изкарат парите на Абрамович, но в действителност не се открояват с някакъв талант, а напълняват и в най-добрия случай стават научни работници със скромна заплата.
Към втората категория спадат твърде внимателните хора, които все се надяват на нещо, което да бъде постигнато без особено напрягане и които успешно избягват обичайните житейски трудности. Но в един прекрасен ден те откриват, че животът им е омръзнал без да са постигнали онова, което са искали.
За останалите хора средната възраст е преди всичко време на пълен разцвет на всички способности, когато илюзиите вече са изчезнали, т.е. човек престава да "търси себе си". На тази възраст човек или вече е намерил своето "истинското аз" или се е примирил с това, че не всички поставени цели ще бъдат изпълнени.
Мнозина обаче срещат сериозен проблем именно с примирението. И тъй като индивидуалностите са различни, затова и кризата на средната възраст може да започне на различна възраст - 28, 35 или 45 години и да продължи както една - две години, така и цяло десетилетие.
Често се появява усещането за крах на всичко постигнато, преживяно и премислено. Старите връзки се късат като че от само себе си и човек започва да общува все по-трудно, а това създава усещане за нестабилност и дори страх.
В патриархалните общества това е периодът, през който повечето хора вече не могат да разчитат на помощта на своите родители. Напротив, те самите се превръщат в родители, на които разчитат децата им.
В работата престават да ви смятат за почти начинаещ, когото все учат и напътстват, и комуто прощават малките грешки. Вие трябва да учите по-младите и тогава често се появява обидата и ревността (също както при по-голямото дете в семейството, което след раждането на по-малкото братче, смятат за голямо).
Според психолозите средната възраст бележи най-големия обрат в човешката психика - "когато съдбата се обръща на 180 градуса". Те препоръчват да се обръщаме по-често към спомените, но не със съжаление, а за да преосмислим извършеното, да се научим да обръщаме повече внимание на самите себе си.
Днес всички специалисти са единодушни, че тази криза е нещо логично за възрастта, но подчертават, че е най-добре да се справим с тяхна помощ.
Установено е, че мъжете най-често възприемат кризата като професионален неуспех, а жените - като провал в личния живот. В семейството върху личната драма се наслагват и проблемите, свързани със семейните отношения, твърде високите и в повечето случаи необосновани претенции един към друг.
Тогава започва да действа принципът на реципрочност - женската криза задълбочава мъжката, а мъжката - женската. Затова в повечето бракове между връстници възниква напрежение.
Ако си спомним народната мъдрост, според която мъжът трябва да бъде по-голям от жената с 3-5 години, ще разберем и нейната логика - разликата във възрастта помага да се преживее кризата.
Често наричат кризата на средната възраст "мъжки климакс", но това е лишено от всякаква логика. При жените производството на естроген през периода на климакса се намалява от 80-90% до 5-10%. Нивото на намаляване на тестостерон при мъжете става плавно.
Наистина същото важи и за промените в душевното и емоционалното състояние, но хормоните не са виновни за това, а по скоро - нарастващите изисквания към мъжа (отвън или тези, които той сам си поставя) и затова този период не е климактерен, а критичен.
Към 45-годишна възраст обратните физиологични процеси стават все по-забележими. Именно през този период много от мъжете преживяват прекомерен стрес. Натоварването и конфликтите могат да дезорганизират чувствителния и тънък процес на взаимодействие на нервите, хормоните, душевните преживявания.
Предявяваните към мъжете изисквания и техните способности се намират в състояние на противоречие. Това много често води до нарушаване на съня, промени в настроението и вегетативни разстройства (тахикардия, проблеми със сърдечния ритъм).
Когато кризата премине, това не се дължи на факта, че човек е станал по-здрав или устойчив психически - той/тя просто са се научили да гледат на живота по друг начин - да възприемат света такъв какъвто е и да се справят самостоятелно с неговите предизвикателства.
