Д окато преговорите за предоставяне на международно наблюдавана независимост на Косово в Съвета за сигурност на ООН се намират в задънена улица, въпросът за предела на склонността на Русия да защити правата на Сърбия в областта вече е болезнено чувствителен, пише британският в. "Гардиън".
Западните държави нееднократно подцениха решителността на Кремъл, като се опитаха да разберат дали Москва блъфира, като лансираха резолюция в ООН, но в крайна сметка срещнаха безизразния поглед на руския президент Владимир Путин.
По-нататък в статията на "Гардиън" се казва:
Предишните погрешни сметки на Запада за малко не предизвикаха безпрецедентен конфликт между НАТО и Русия. През юни 1999 г. руски части се опитаха внезапно да превземат летището в Прищина, а тогавашният командващ силите на Северноатлантическия алианс генерал Уесли Кларк бе разпоредил на 500 британски и френски войници да им преградят пътя.
Конфликтът бе избегнат благодарение на хладнокръвието на британския командващ силите на КейФОР генерал Майкъл Джаксън, за когото се говори, че казал на Кларк, че
не е склонен да започне на своя глава Третата световна война.
Ясно е, че Путин не възнамерява да възприеме по-умерена позиция от тази на безсилния си предшественик Елцин. Под натиска на Запада обаче, Москва може да засили военното си сътрудничество с Белград и да подкрепи сръбското малцинство в Косово.
Едновременно с това Москва може да финализира оттеглянето си от договора за конвенционалните сили в Европа от 1990 г., като по този начин предизвика напрежение на Балканите.
В същия момент ситуацията може да насърчи сръбските националисти. На теория Сърбия се надява, че през октомври ще подпише в Брюксел предприсъединителния си договор за стабилизиране и асоцииране с ЕС.
В действителност сръбският премиер Воислав Кощуница даде да се разбере, че Европа не е панацея. "Казват ни, че ако искаме Европа, трябва да забравим за Косово, а това не е честно предложение", каза той.
Американците и техните приятели не могат да разберат реалността.
САЩ се отнася безотговорно с търпението на Брюксел. Историята ни учи, че от това следват и други съдбоносни грешки.
Изправени пред мощния отказ на Москва да признае независимостта на Косово, Вашингтон и Брюксел показват, че са склонни да координират стъпките си и да дадат дълго желаната независимост на сръбската провинция, заобикаляйки Русия.
Така американците се съгласиха да дадат на европейците искания кредит от време, за да превъзмогнат разногласията помежду си и да излязат с общо и единно становище.
криза, която тихо расте" />
