А ко има пример, който най-ясно да илюстрира всички неприятности, които могат и обикновено се случват, когато държавата реши да се захване с даден бизнес, то това безспорно е металургичният комбинат "Кремиковци".
Въпросното предприятие е вечно проблематично и очевидно в тежест на хората (визират се основно данъкоплатците).
Дали в основата на всичко това не стои именно присъствието на държавата в собствеността и управлението на комбината? Дали точно преследването на други "по-възвишени" цели (обществени), а не обикновения стремеж към лична изгода и печалба (какъвто би имала всяка изцяло частна компания) не ни води към това безумие?
Нека разгледаме поотделно проблемите, които традиционно се завъртат около това предприятие, както и тези, които наскоро изпълниха страниците на българските (и не само) вестници.
Самата идея за съществуването на подобен комбинат в София
Основният проблем и въпрос, който винаги е стоял пред "Кремиковци", е: "Какво всъщност, прави подобен комбинат в столицата"? Ясно е, че комбинатът се е зародил във времена, когато мисленето далеч не е било "пазарно" и съответно рационално.
Тежката промишленост е била набедена за "манна небесна" и идеята за подобно колосално предприятие в столицата безспорно е звучала страхотно на всеки всеотдаен комунист.
Въпреки това, към момента все по-актуален става въпросът "Как да се отървем от този комбинат?". Неслучайно този въпрос се е загнездил и в съзнанието на отговорни фактори като кмета на София и главния архитект на столицата.
Причините за това са много, но засега е достатъчно да споменем, че въпреки постоянно растящата цена на стоманата, българският стоманодобивен завод успява да работи постоянно на загуба.
Замърсяването
Не стига, че си имаме огромен стоманодобивен комбинат, който съумява да трупа огромни дългове, ами на всичкото отгоре "Кремиковци" се отличава и като голям замърсител, който не отговаря на никакви екологични изисквания.
Въпреки това, държавата системно субсидира, кредитира и гарантира заемите на комбината, без да предприема съответните стъпки за ограничаване на замърсяванията.
От друга страна, отношението към други подобни изцяло частни замърсители в добивната промишленост е коренно различно (пример Челопеч). Там правителството беше готово дори да наруши правилата и да надхвърли компетенциите си, само и само да предотврати вредите за околната среда, без дори да има ясна оценка за евентуалните такива.
Дълговете
Дълговете на "Кремиковци" вече надвишават 2 млрд. лв., като стартирането на процедура по обявяването на комбината в несъстоятелност беше неизбежно.
Най-големият кредитор е държавата с 900 млн. лв. Облигационерите са вторият по големина кредитор на комбината с 680 млн. лв., като техните проблеми ще разгледаме по-надолу.
Едва ли може да се намери адекватен отговор на въпроса "Защо държавата продължително е кредитирала губещо и вредно за околната среда предприятие?" особено при положение, че собствеността вече е била преминала предимно в частни ръце.
По принцип точно такъв тип поведение може да примами инвеститори, които целят не развитие на комбината, а просто да се възползват от създалата се ситуация (rent seeking). Дали не наблюдаваме точно това и в случая с "Кремиковци"?
Обявяването в неплатежоспособност и гаранциите на държавата
Неизбежното обявяване в неплатежоспособност също предизвика полемика. Напълно непрозрачното решение на Софийски градски съд определи за дата на неплатежоспособността 31 декември 2005 г., което на практика означава, че облигационерите може да загубят обезпечението си в лицето на доменните пещи, линията за непрекъснато леене и коксохимическото производство, тъй като облигациите са имитирани 5 месеца след въпросната дата.
Въпросните облигации са емитирани след съгласието на правителството и с всички гаранции от "Кремиковци". Ситуацията е абсурдна, защото излиза, че всъщност правителството е подкрепило емитирането на облигации от компания, в която притежава 25% и която е в неплатежоспособност.
Решението на проблема още не е ясно, но едно нещо е сигурно - цялата каша отново е забъркана само и единствено от българското правителство.
Визията за бъдещето и евентуалната продажба
Бъдещето на "Кремиковци" също остава отворена тема. Дали комбинатът ще бъде продаден, дали ще се развие в модерен стоманодобивен завод или ще се превърне в бизнес-център?
Нормално е да има различни гледни точки по тези въпроси, но също така е нормално и решенията да се взимат само и единствено от собствениците.
Фактът, че всеки един по-голям проблем (особено горе-посочените), свързан с комбината, е директно обвързан с водената от държавата политика или отделно нейно решение, както и фактът, че държавата продължава да има участие както в собствеността, така и в управлението на комбината, ни дават ясна представа за истинската причина за безумията, на които ставаме свидетели.
Конкретните решения на всеки един от посочените проблеми зависят изцяло от едно далеч по-генерално решение, а именно моменталното преустановяване на всякаква намеса от страна на правителството в делата на комбината (визира се евентуалното бъдещо развитие на комбината, а не процедурата по обявяване в несъстоятелност).
Не е нормално евентуалният бъдещ собственик на даден комбинат да се среща по този въпрос с премиера на страната - подобно нещо не се среща в икономическата литература или поне не в тази отнасяща се до "пазарната икономика".
В първия възможен момент, правителството трябва да се оттегли и от участието си в собствеността на комбината, независимо от цената - целта тук не са приходи в бюджета, а по-скоро ограничаване на "щетите" от присъствието му там.
