П окрай последните бури в страната вероятността човек да го удари гръм съвсем не е за подценяване. Въпреки че поразяването от мълния се смята най-вече за малшанс, има как да го избегнем, съветва "Дарик радио".
Най-важно е да знаем кога мълнията е опасна. Като видите светкавица бройте до 10 и ако гърмът дойде след това число, значи е достатъчно далеч. Преди 10 е опасно, обясняват специалистите.
Трябва да се потърси защита
Най-сигурно е да се намери близка сграда с гръмоотвод. Ако има постройка, но без гръмоотвод, е най-добре да се застане в средата на помещението.
За защита могат да послужат и закрити метални каросерии на всякакви превозни средства, метални кабини на строително-пътни, селскостопански и други машини.
Колата е едно много сигурно място, но с прибрана антена на радиото. Като убежища могат да се използват още пещери, основи на отвесни скали, ровове, ями и други подобни.
Ако сте на открито по време на гръмотевична буря, свалете часовниците, масивните ланци, инструментите, ако работите, и ги оставете на земята, съветват още експертите.
Ако хората са в група, те трябва да се разпръснат и всеки да приклекне с прибрани ръце и крака.
Бягайте от само дърво!
В гората трябва да се търсят по-гъстите участъци, но ако все пак има само едно самотно дърво, най-сигурно е да се стои на разстояние от него, равно на половината от височината му.
Ако гръмотевичната буря се развихри на плажа, край язовир или близо до планински езера, човек трябва да се отдалечи поне на стотина метра.
Изключването на джиесемите е задължително, дори само за да се предотврати повреждането на апарата. Не бива да се говори по телефона, ако наоколо трещи. Чадърите също могат да са опасни.
Да сте мокри до кости е най-малкото зло
В препоръките на учените за самозащита не липсва и известна екзотика. Например при използване на чадър се препоръчва човек да направи най-малко две навивки с меден проводник над горната повърхност на чадъра до земята и да стъпи върху тях.
По данни, предоставени на "Дарик радио" от Божидар Кибаров от лабораторията "Физически фактори" на Националния център по опазване на общественото здраве в София, у нас най-висока е интензивността на мълниеносната дейност в часове за година около Враца - 108,26, Чирпан - 88,83, Севлиево - 86,07, Сандански - 81,68, Кюстендил - 81,57, София - 80,40.
Най-ниска е интензивността на мълниеносната дейност в часове за година около Бургас - 32,32, Елхово - 33,77, Варна - 40,57. Средногодишният брой на мълниите на 1 km2 за страната е пет.
