В сичко, което наблюдаваме в момента в политическото пространство - и онова, което се случи с ГЕРБ, и това, което става в НДСВ, и ситуацията с десницата, са част от един по-глобален процес, започнал през 2001 г, заявява политологът Татяна Буруджиева в интервю за столичния в. "Фактор".
Според нея от 2001 г. са започнали да се появяват тип несистемни партии и да се правят опити за структуриране на нова партийна система, което винаги е характерно за прехода от едно общество в друго.
Свършването на прехода обаче отбеляза края на политическите каузи, появяват се условия за нови субекти, а партиите, които са направили прехода, е трябвало да намерят своята адекватна форма на функциониране в новите условия.
В отговор на въпрос дали стилът на поведение на Бойко Борисов има бъдеще, Буруджиева казва, че хората го обичат, защото обичат сигурността. И Борисов експлоатира тази потребност от сигурност. Той се държи от една страна като борец, Батман, какъвто имидж сам си е направил. А от друга - е бодигардът на нацията, който нарежда, но и се грижи за хората.
Що се отнася до това дали ГЕРБ ще превземе дясното пространство и какво става в сините редици, политологът отговаря, че първо ГЕРБ много трудно ще се пребори за членство в Европейската народна партия. Причината, според Буруджиева, се корени в много фактори, включително и заради своя лидер и неговата биография.
Това е една формация, която се гордее, че е полицейска, с методи, които шокират европейците. Самите "гербери" нито се изживяват като партия, нито като политици. От друга страна, фактът, че СДС успя да се съвземе, че започна диалог с ДСБ, дава основание да се мисли, че заедно ще изравнят влиянието си с това на ГЕРБ, казва Буруджиева.
Всъщност ГЕРБ зае позициите в дясно благодарение на Петър Стоянов който ги легитимира там, заявява в интервюто тя.
Иван Костов тя определя като ясен, прогнозируем субект със силно консервативни, аристократично-партийни ценности. Според нея ДСБ ще продължи да съществува като полюс на една евентуална комунистическа партия.
Мнението на Буруджиева за СДС е, че това е системната партия, която ще олицетворява дясното, независимо от всички трудности и драматизма да намери новите си лица. Оттук нататък е много важно как ще се развият и как ще се коалират, добавя тя.
Според Буруджиева БСП е може би е единствената, която отговаря на класическото определение за партия. Такава формация много трудно се разклаща и се разцепва. Може да преживее дълги кризи, но в крайна сметка се съвзема. Тя има история. Има кауза, независимо дали я защитава или не. Има и социална основа. Затова не може да бъде пренебрегвана и е невъзможно така лесно да си отиде от политическия живот.
По принцип левите партии много по-лесно се трансформират, когато са в опозиция. БСП, за да оцелее по време на прехода, трябваше да защитава интересите на всякакви хора и на всякакви позиции. Не можеше да се откаже от влиянието на парите и властта, защото трябваше да съществува. А и лишаването й от политическа власт от страна на СДС я вкопа в икономическата. Сега започва обратното чистене от нелигитимните икономически субекти, заявява политологът.
Буруджиева е категорична, че проблемите в БСП са социалдемократизирането й и смяната на генерациите, както и да се определи чии интереси защитава. И то когато е придобила власт. Така че борбата в БСП ще бъде за разпределението на властта и тя ще се състои на конгреса. Там ще се види битката между различните групи и тенденции, както и изходът от нея.
Според Татяна Буруджиева ДПС е истинската лидерска партия. Уставът й е направен на базата на ясно концентрирани пирамидални структури.
Проблемът с ДПС тепърва предстои. Защото на местните избори движенето е преминало чертата и твърде високомерно се е отнесло към разположението си в социалното пространство. Направени са били две грешки, които са фатални за ДПС и ще "изядат главата" на всяка политическа партия, която се коалира с тях. Едната е, че са възобновили практиката за десант на избиратели с автобуси от Турция и така казусът Кърджали се е превърнал в национален проблем като ДПС е демонстрирало, че е владетел там.
Другата грешка е, че така е предизвикан етнически вот на други места. Справка ? Асеновград. И всичко това - заради автобусите, казва Буруджиева, защото според нея не може една партия, която прави това, да обвинява други в непочтеност.
На въпрос дали трябва да има закон за отговорността на политиците по повод последния скандал с разпределението на милиардите от бюджетния излишък, Татяна Буруджиева отговаря така: "Не харесвам залитането непременно да намерим врага и да го накажем публично. Но че трябва да има отговорност, това е сигурно.
Аз, на мястото на финансовия министър, в една такава ситуация, ще си подам оставката. Той цяла година говореше в медиите, че не са сигурни в приходите, че ще видят и ще решат, когато знаят какви пари остават. Не може на 1 декември да го научат изведнъж. Аз твърдя, че за финансов министър ние имаме счетоводител, а не финансист и политик. И политическата отговорност за него трябва да се носи и от президента. Защото знаем, че понякога нещата при кадрите стават и като влияние.
И ако имаше човек, който да се грижи за социалните проблеми, за това да няма корупция, да правим всичко по европейски, президентът трябваше отдавна да се изкаже за действията на финансовия министър. И по повод на тази порочна, нелегална и некоректна практика. Тя не е нова, прилагаха я всички правителства, но някой трябва да я прекрати.
Проблемът с бюджетния излишък е квинтесенция на функциониране на властите в България. Заедно с непубличния характер на някои отношения в държавата. Съдебната отговорност е най-крайната форма. Осъдени има и в тоталитарните общества. Просто един човек не трябва да може да бъде повече политик, ако е нарушил обществения интерес. Но тъй като няма гражданско общество, няма граждани и никой не стимулира възпитанието в граждански ценности, го няма и общественият контрол".
