Ние, хората, сме рожби на земята ,но дали тя би ни дала хляба, ако я нямаше водата! Какво бихме били без „тиха бяла Дунава“, без гъвкава Янтра, без бунтовна Марица, без зеления скалист Искър, без тайнствена Ропотамо...!Те текат през тази, както я нарече поетът „земя като една човешка длан“, а бреговете им омайват с неповторима свежест и завладяваща красота.
Водата! Тя ни придърпва към себе си, но в същото време сякаш бяга от нас, изплъзва ни се. И не се повтаря – нали древните са казали, че никога не можеш да се измиеш в една и съща вода. Какво е тя?? За мене водата и водното богатство на една страна, са любов. Мисля , че любовта към хляба и любовта към водата са любов към човека. Кратунка с вода в жежкия ден, бъкел за морния жътвар, дъждец за напатената селска душа – това е водата. Реката, изворът, потоците, водопадите и онези приказни очи-езера в Рила и Пирина, не са ли те приказка за живота, приказка на водата! Водата – съкровището на тази земя!
Вслушайте се, хора, и ще дочуете нейната реч :“Аз съм жива, като в приказките за живата вода. Усмихвам ви се, хора, със слънчевите „зайчета“ в слънчево време, сърдя ви се с мътните червеникави талази, когато ме замърсявате, галя ви с тъдела на притихналите си вирове и люлеещият се мъх по зеленясалите камъни.
Аз имам памет , аз ви викам: хайде, човеко, аз съм тук, още бистра в Дунава, Вит, Тимок, Огоста. От мене, човеко, иде твоята власт и сила ~ Аз съм магия ~ Загледай се дълго и кротко в мен и ще усетиш как сякаш аз стоя, а ти се движиш и как у тебе нахлува спокойствието – като молитва в храм. Аз съм магьосница и лекувам душите ви`!“
Човекът и водата са съдбовно свързани. Без нея, водата, няма пълноводни реки и скокливи извори, няма тайнствени горски кладенци. Нали всяко изворче по страдалната ни земя е пълно със спомени , с пощуряла вода са затраквали зеленясалите колела на воденички и караджейки – хляба народен смилали.
Нищо не може да замени миризмата на див пелин и сминдух, на коприва и маточина, които растат по бреговете на реките ни. Дали пък тези билки няма да пречистят душите ни, да измият лицата ни и с нов поглед да видим имането, наречено вода. Защото българинът е богат с нея. Природата не е само красива и полезна – тя е и мъдра. Много повече, отколкото предполагаме. Нека не й се месим прекалено! Нека имаме повече доверие в нейния „разум“ и „нейното съвършенство и хармония“ /Н.Хайтов/
Багри, музика, ваятелство – това е водата и тя ни приобщава към красотата. Бих казала повече: общуването с Природата е „азбуката на всички изкуства“ /Н. Хайтов/. А нали без вода не би имало и природа, а само пустиня.
Свещеното чувство към водата е мерило за културата на един народ. Важно и съдбовно е да я обичаме и съхраним.
Дано разберем, че така съхраняваме ЖИВОТА!
