Водата на моето детство

Човек много ревниво пази първите си спомени за нещата около него. Времето тече. Той научава много истини за тях. Често съвсем различни от неговите детски възприятия. Подсъзнанието ни реагира странно. Научно си убеден, че нещо е така, но дълбоко в себе си ти смяташ, че е иначе. Така е и с водата на моето детство.

И днес като чуя тази дума пред очите ми изплуват две ярки картини, свързани с нея. Ако бях художник щях да съм ги нарисувала до сега, но както казва народната поговорка „Господ на бодлива крава рога не дава!" Кой знае какви странни картини щях да създавам и по всяка вероятност нямаше нито да имам нито слава, нито пари. Не че сега ги имам, но поне не плаша хората с моите видения.

Малка съм. Вероятно 3.4 годишна. Живеем на квартира на първия етаж в стара къща. Студено. Мрачно. На средата на кухничката има голямо дървено корито, пълно с много топла вода. Аз съм вътре голичка и майка ми здраво ме жули с „кесия" от груб памучен плат, ръчно тъкан от баба ми, и калъп домашен сапун. Тя е манячка на тема чистота. Нито мърморене, нито плач могат да ме спасят от големите й селски ръце. След като се увери, че четото й е излъскано отвсякъде, взема канчето и гребва от голямата зелена чаунена кофа, пълна с топла вода. Облива ме обилно и се радва. Набързо ме изтрива. Грабва голямото корито. Изсипва мръсната вода в друга кофа, защото няма канализация вътре в къщата. Задължително го изплаква добре, за да го напълни отново от голямата тенджера на печката. Сега идва ред да изкъпе и по-малкият ми брат. За разлика от мен той е бунтар. Вика, съпротивлява се и твърдо й заявява, че няма да й даде да му къпе децата, защото много търка и водата е гореща... Не обичах топлата вода тогава. След години с огромно удоволствие ще стоя под горещия душ всяка вечер.

Пак по същото време, но е лято. Зад къщата минава малка рекичка. Официалното й име е Теменужка, но всички я наричат Гойнянка, защото там се изтичат клозетите, тогава не знаехме думата тоалетна, на всички къщи наоколо. Няколко деца газим боси и щастливи в плитките й води, където наред с поповата ръжичка хващаме и някоя съмнителна материя, а край нас си плуват спокойни ята патици и юрдечки. Жабунякът се оплита в малките ни пръстчета. Често попадаме и на „съкровища" - някоя стара обувка, гума от колело, продънена тенджера... Част от боклука хората изхвърляха направо в реката. И въпреки голямата мръсотия има риба в нея. Ние я ловим със тензухена забрадка и малко натрошен хляб в нея. После майките ни я пържат. Интересно -- никое дете не го хвана никаква болест от тези летни водни игри в реката. Нито се нарани. Обожавах с часове да газя в тези доста нехигиенични води. За мен тогава те си бяха кристално чисти.

Част от човешкият организъм е вода. Тя е част от нас. Без нея не можем. През различните възрасти ние имаме разнопосочни отношения с нея - ежедневно, сантиментално, прагматично, лирично, медицинско, спортно, развлекателно... Подливаме вода, за да имаме късмет. Пожелаваме си „Да ни върви по вода!", когато започваме някое ново начинание. Магиите се развалят от течаща вода. Пеем под дъжда...

А тя си е просто - H2O.