Какво е водата? Лесен въпрос, изискващ много сложен отговор. Може би най-обобщено можем да кажем:”Водата е живот!” Това определение също е многопластово и обекта не може да се опише с 2-3 думи. Затова да приложим доказания през годините подход за анализ, започвайки с исторически преглед, характеристики, проявления и изводи.
Нека се обърнем към НАЧАЛОТО: От Хаоса след Големия взрив се създават галактики, звезди, планети... Но някакви форми на живот има само там, където има вода в течно състояние!!! Не просто вода на молекулярно ниво, а вода в достатъчно количество, за да гарантира ЖИВОТ. Това съществува само на нашата планета. Именно заради тази благословена вода, космонавтите и учените наричат Земята „СИНЯТА ПЛАНЕТА”. Ако си послужим с факти, трябва да отбележим че 2/3 от повърхността на планетата ни е покрита с вода и тя е средата, в която се е зародил Животът. Всички живи организми – от едноклетъчни до висшите организми (растения и животни), съдържат повече от 50% вода. За Homo Sapiens този процент е между 65 и 80 в зависимост от възрастта. Затова още първите поселения на човека са били в близост до вода – извор, река, море.... Защото без храна можеш да издържиш дори седмица, но без вода – най-много един ден.
Ние, хората, до скоро възприемахме водата като даденост, като неотменно присъствие в нашия живот, като нещо обичайно и обикновено. А тя е нещо уникално: дори само ако наблюдаваме кръговрата й в природата става ясно какъв невероятен баланс съществува между подземни води и реки, които се вливат в морета и океани, после част от водата се изпарява, високо в атмосферата тя кондензира и пада отново на Земята под формата на дъжд, а при достатъчно ниска температура – сняг, който при постоянни минусови температури изгражда и поддържа ледници. Удивително!!! Водата е единственото нещо на Земята, което може да съществува в три агрегатни състояния. А ето и други парадокси: когато замръзва водата се разширява. Или: теглото на замръзналата вода е по-малко от тази на течната вода.
Нашето битие е изцяло свързано с водата: тя циркулира непрекъснато в тялото ни, с нея приготвяме храната си, почистваме жилищата си и т.н. Традиционната източна медицина, школите по йога, рейки и др. още в древността са установили, а ние сега преоткриваме, невероятното свойство на водата да реагира като жив организъм благодарение на своята структурна памет. Експериментите са показали, че тя може да се оприличи на биокомпютър по отношение на външни въздействия. Дори вибрациите на човешката енергия –думи, мисли, емоции - променят молекулярната й структура. И както може да се очаква тя реагира добре на положителни мисли и чувства, класическа и народна музика, а отрицателните емоции я зареждат негативно. В резултат водата променя физико-химичните си свойства – повърхностно напрежение, вкус, енергизиране и др. Тези нейни характеристики могат и се използват за възстановяване и лечение на човека с алтернативни методи – хомеопатия, водолечение и др.
Не трябва да забравяме другото лице на водата, за което народната мъдрост казва: „Огънят помита всичко по пътя си, но водата нищо не може да я спре!”Достатъчно е да видим каньоните на реките или някои пещери, където водата с хилядолетното си упорство е преборила камъка... Или нещо по-актуално - силните дъждове и наводнения, които преживяхме през август 2005г, достигнали почти критичната точка. Язовирите бяха препълнени, реките преливаха и заливаха околни пространства и къщи, някои мостове бяха отнесени от придошлата стихия. Част от напрежението по овладяване на ситуацията се дължеше и на грешки на човешкия фактор: някои от съоръженията на язовирите бяха неподдържани и не можеха да се справят в екстремни ситуации, коритата на реките не бяха изчистени от дървета и храсти или не бяха добре укрепени. И водата наказа нехайството ни. А нашата страна няма изключителни водни ресурси...
На територията на България са разположени над 500 реки ( 45 от тях са под надзор), около 400 езера, множество подземни води и разбира се, част от акваторията на Черно море. Най-голямата от реките ( Дунав) оформя северната ни граница, най-опърничавата река е Искър (няма друга в света, която върви срещу вододела и го преодолява), най-водната ни планина е Рила. Имаме 1200 минерални извори ( 600 са каптирани), множество планински извори и водопади, които не само доставят естетическа наслада, но и укрепват здравето ни. Как може да не се дивим на езерата, пръснати като диаманти по цялата Рила планина или на величествената река Дунав, на невероятните Крушунски водопади в Деветашкото плато или на минералните извори, заради които римския император Диоклециан изградил лятната си резиденция по нашите земи? Още много красиви места могат да се наредят в броеницата от примери. Дори българският народен гений е вплел уважението и силната привързаност на човека към водата в нашия език: жадувам, жажда ... за живот, за любов, за знания, за красота.
Водите на България страдат от нехайството и безхаберието ни. Сякаш друг трябва да почисти боклуците след нас, а защо не и самата Природа? И така – ден след ден, година след година... В някакъв момент ще дойде праг на насищане – и тогава какво? Водата от приятел ще се превърне във враг и ще се изпълни поговорката „Вода гази, жаден ходи.” За да не се стигне до такава грозна картина, трябва да осъзнаем, че водата е нашият живот и трябва отговорно да се отнасяме към нея – да не я замърсяваме повече, да й помогнем да се възстанови и да я съхраним в добър вид, за да й се радваме днес и в бъдеще. Като препоръка бих искала да отбележа, че в България трябва да има и да се спазва регламент за поддръжка и контрол на всички водо-пречиствателни съоръжения; да се подбират технологии за пречистване, не нарушаващи екоравновесието; коритата на реките да се почистват периодично; индустриалните предприятия да завишат инициативите си за компенсиране на използваната вода; често да се проверяват ВиК мрежите за пренос на качествена питейна вода (по възможност при проектиране да се избягват сглобките под прав ъгъл на тръбите, а да се правят по-плавни преходи) и най-важното – всеки от нас да се научи да не замърсява, а да опазва водата около себе си, дори с цената на глоби или обществено-полезен труд. Защото НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО ВОДАТА е нашият живот.
