Пари, власт, власт и пак пари. Животът ти преминава в една непрекъсната, безсмислена борба, по чийто път се обезличаваш и губиш своята човечност докато не станеш един от многото пирони в огромната бюрократична машина за правене на пари. Живееш в ограничен свят, обграден от стените на своето овчедушие и коравосърдечност, и не надзърташ иззад тях, защото се боиш да не проумееш, че животът не е пари, да не съзреш противната истина. А истината е, че има жажда, глад, болка, страдания, смърт, и безброй извращения по света, които поставени до парите ги правят незначими.
Водата- на пръв поглед най-обикновена, простичка течност, която дори няма вкус, но без която рискуваш да умреш по-най мъчителнея начин на третия ден.Защо ли? Защото ние сме „ходещи чували с вода”- близо 65% от нашите тела се дължи на това тъй незаменимо, но и тъй изчерпаемо вещество.Проблемът за световната жажда е равнопоставен на този за световния глад.Милеони хора, деца са изтощени и повехнали до смъртот този свой непрестанен стремеж за утоляване на неутешимата си жажда.Според мен,както твърдят други будни хора, чиито думи са неразбираеми за нехайните прахосници,Третата световна война ще е именно за вода- това непрекъснато пилеене, безразличиер замърсяване на този фундаментален и незаместим ресурс, ще ни доведе до гибелта ни.Що се отнася до България-с нашета ленивост и по-скоро състояние на кома, сме на километри от идеологиите за създаване на вода по изкуствен път , като обезсоляване- това етвърде парадоксално като се има на предвид, че сме неспособни даже да достигнемтова ниво на мислово развитие, а и нямаме материалните средства дори за подобни есенциални проблеми.
Завърташ кранчето и потича чиста вода, но на километри на юг, в Ю. Африка, където крановете отдавна са пресъхнали,ще видиш сълзи от жажда в уморените детски очи. Повечето ще си помеслят, че това е похват, с който целя да шокирам ипровокирам, но истина е , че жените в Югозападна Етиопия, в едно затънтено селце Форо, отделят по осем часа на ден да преминават през стръмни пътеки и скалисти терени, преметнали двайсет и три литрови туби на гърбовете си, борейки се за съществуването си; деца се отказват да ходят на училище само да не лишат семействата си от тази привилегия.Като ная-жадни страни можем да оприличим:Кения, Етиопия, Индия, Бангладеш, kъдето все още е обичайно едно на всеки десет деца да не доживее до петия си рожден ден, а повечето от тези, които са „богопомазани” и оцелеят са обречени на непрекъсната диария и др. стомашно-чревни паразитни болести, пренасящи се от непречистената, речна вода, която те непрекъснато консумират, и от лошите хигиенн условия.Нужно ли е всяк годин да умират 3,3 мил. Души, заради мръсна вода и отходни места, а дечицата да не доловят полъха от радостта на петия си рожден ден?Толкова ли се обезцени детският живот, че отдавна пресъхналите, изгарящи сълзи и томления на жалните майки тънат в забвение?Оправдани ли са тези жертви на жаждата или по-скоро на нехайството? До кога?
Бългярия-страна с водоснабдителна и водоразпределителна система, чиито 70% от тръбите са в плачевно сстояние, не е потресаващо, че 50% от водата се губи по мрежата.Но за страна с подобни недостатъци „водните огощения” са твърде щедри, а безрасъдните своеволия и неблагоразумнте постъпки стават все по-чести.Някои ще си кажат, че България е изключително богата на водни ресурси, все пак имаме Марица, Искър, Седемте рилски езера, но тук е момента да опонирам ида споделя, че Българея е една от петте страни най-бедни на вода страни в ЕС, нареждаща се сред Полша, Чехия, Белгия, Кипър.Но все пак продължавайте да разхищавате вадата като се къпете всеки ден по два часа или перлнята работи денонощно, защото жените в Етиопия се редят с часове за вода приличаща на канализационни отпадъци или защото ние българите имаме огромно водно богатство като езеро Вая, което сдържа пдвече нефтово отколкото биоразнообразие, Мандренското езеро,чиито количества фенол и желязо често надхвърлят пределно допустимите количества.Презирам онези сбир на „духовити и изобрететелне младежи”, които така безгрижхо се захвърлят с водни балони и се пръскат с водни пистолети, не осъзнавайки,че с всичката тази прахосана вода за тяхно забавление, ще бъде достатъчна за цял месец на хората в Етиопия.И поне за четири седмици шестгодишните момченца ще разберат що е това училище, и поне за четири седмици шестгодишните момченца ще спрат да посещават местната клиника за лекуването на диариата им.Като сравним за какво те използват водата и за какво ние, ще ти се свие стомахът- там не можеш да накараш хората да използват тази вода за къпаке каму ли да си устройват водни „забави”.
Една снимка на едно африканче обгърнало силно в немитите си ръце едно двулитрово шише с вода в светлокафяв цвят, ме прогаря като нажежено желязо всеки път когато видя някой мой близък да изхвърля вода в чешмата.Знаете ли, в моето село,Ливада,имаше река, която прерязваше средата на тучните ливади в селото.Някога, когато майка ми е била малка, тази река,чието име ми убягва, е била необикновено пълноводна и често при наи-обикновен валеж е излизала извън пределите на коритото си.Някога, когато аз бях малка, аз и братовчрт ми ходехме за малкото риба, която беше останала сред тинята и нечистотията.
Но сега, с годините тази емблематична река се бе превърнала нищо повече, а нещо като яма осеяна с низ от черни, тинести локви,а бреговете и’ блещукащи с конски и кравешки фъшкии, чиито собственици даже не смеят да влязат в тази,силно казано, река.Ако в този водоем някога е имало признък на живот, то той отдавна се е изпарил- сега единственото, което можеш да хванеш в тази „река” е някоя опаковка от чипс или спукана гума, или всякакви други погнуси на болния човеш мозък.Проблемът с намаляването и замърсяването водата в басейните не е актуален само в България.Напримерно Нил- наи-дългата и наи пълноводната река в Африка, сега усилено се бори да достогне морето и то отново след човешка намеса-Асуанският язовир, който след построяването си е стопил 30 милярда куб. м. От притока и’.Също р. Йордан, станала причина за непрекъснати стълкновония от 50-те години и до днес между Израел,Сирия и Йордания, въпреки че долното течение на реката служи наи-вече за отходен канал, обкръжено от минни полета и толкова замърсено , че и наи-малкият оцелял живот е повод за усмивка.Река Йордан е и пово за постоянни военни сблъсъци между трите дуржави както и за Шестднежната война, което е доказателство за отчаянието на тези оценили онова съкровище, което някои приемат за даденост.
Облакът на водния дефицит бавно, но сигурно ни застига, когато подлагаме доро подводните пластове на свръхексплоатация, с кето даже унищожаваме резервите си,и продължаваме по преустановения ни разточителен начин на живот, той засилва скорост и заплашва трайно да се установи.С всички тези модифицирани технологии за по-дълбоко достигане на водните пластове и всичко това изчезване на реки и езера, ме кара да се озадача ида очертая тъмния силует на бъдещето.Мисля, че след време кожата ни на 20 години ще изглежда като на 50 годишен, сбръчкан старец,от тава, че едвам ще смогнем да близнем половин чашка вода на ден,мисля,че тогава водата ще е по скъпа от пари,злато,сребро,че тя ще е за най-привилегированите,за отбраните хора от народа , мисля че на улицата хората ще просят не за пари, а за глътка вода.Представям си как човек с пари , но без вода е обречен, докато човек с вода, но без пари е облагодетелстван.Небезизвестният Плутарх е казал –„За да да почувствате цената на това, което притежавате, представете си, че сте го изгубили”.Аз си го представих.А Вие?
криза, която тихо расте" />
