- Г-н Ганев, от 1 януари 2007 г. България се присъединява към ЕС и това е сериозен повод да си честитим успеха. Но време е да помислим за икономическите проблеми, които ни очакват вътре в съюза. От какво естество ще са те?
- От гледна точка на макроикономическата политика интересните въпроси са свързани с участието ни в еврозоната и приемането на еврото. България трябва да положи усилия да убеди европейската общност, че няма да създава проблеми в този своеобразен клуб. Защото, нека си кажем директно - там съществува загриженост в това отношение.
На нея например се дължи скорошният отказ Литва да бъде приета за член на Валутния съюз. Мотивът бе следният: ако в еврозоната влязат страни с по-неустойчива и по-висока инфлация, това ще доведе до проблеми за всички - както за новоприсъединилите се към тази зона страни, така и за старите държави членки.
Това би направило по-трудна паричната политика. Особено по начина, по който тя в момента е институционализирана в ЕС.
- Бихте ли изяснили по-конкретно защо беше отказано на Литва да се присъедини към еврозоната?
- Формалната причина беше, че нейната средногодишна инфлация е по-висока с 0,1% от критерия. Тогава критерият за членство беше 2,7%, а инфлацията на Литва бе 2,8% за наблюдавания период.
Както виждате, разликата е почти нищожна. Всеки икономист ще ви каже, че това би влязло в рамките на грешката при измерване. Но финансовите институции на ЕС силно се запънаха за тази една десета.
Всъщност, основният им аргумент бе не толкова, че Литва е оттатък границата. Защото сме виждали как се приемат страни с много по-драстични разминавания. От старите държави членки в еврозоната например критерият за публичен дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) е 60%.
А Белгия влезе в зоната с дълг от 120%. В момента, седем години по-късно, той е на 115%. Почти няма мърдане към подобрение. Същото важи и за Италия.
Според договора от Маастрихт основната грижа на Европейската централна банка (ЕЦБ) е стабилност на ценовото равнище. Така че на неспазването на другите критерии може да бъде гледано по-лежерно. Докато инфлацията се следи стриктно.
Другият аргумент, който беше изтъкнат в гореспоменатия случай, беше, че на европейските финансисти не им изглежда, че нивото на инфлация в Литва е устойчиво. И че е възможно тя да се повиши в близко бъдеще над нивото на критерия.
Това е легитимна загриженост. Защото, както вече споменах, ЕЦБ отговаря за стабилността на цените в целия ЕС. Тя е ангажирана с целта инфлацията да бъде 2% годишно.
- Тези 2% задължителни ли са за всички страни, които са въвели единната европейска валута?
- Да. Всъщност, има доста литература какво точно означават тези 2%. Защото инфлацията се мери по много начини.
На всички места, където централните банки се ангажират с публично-инфлационна цел - т.нар. "инфлационно кредитиране" - в крайна сметка нещата се свеждат до т.нар. "заглавна инфлация". Това е показателят, който всеки месец се обявява от националните статистически институти пред обществото.
Но съществува и т.нар. "сърцевинна", или същинска инфлация, която се мери доста по-трудно. Тя е тази, която отразява къде стои паричната политика.
Така или иначе загрижеността идва от това, че когато обявяваш 2% инфлация и когато вкараш блок от страни със структурно заложена по-висока такава, автоматично се получава вдигане на въпросния параметър в съюза с 0,2-0,3%.
А случи ли се това, европейските финансови структури трябва да "натискат" надолу. И няма как - тази репресивна мярка ще е за сметка на държавите с по-ниска инфлация. Т.е., по-старите страни членки.
При подобно стечение на обстоятелствата се налага на тях изкуствено да им се забави бизнесцикълът, с помощта на по-високи лихвени проценти. А това затормозява инвестициите.
Именно това с основание притеснява старите държави членки на ЕС при въвеждането на еврото в новоприсъдинилите се страни.
- Кога България може да се присъедини към Валутния съюз 0 през 2009 или през 2012 г.? Питам ви, защото тези две дати се лансират публично през последните седмици?
- Няма как това да стане през 2009 г., защото ние трябва да преседим две години задължително във "Валутно-курсовия механизъм 2". Това е един от критериите.
През това време сме длъжни да докажем, че у нас липсват колебания във валутния курс, което за България не е проблем. Но 24-те месеца трябва да минат.
Словения например беше приета във Валутния съюз едва наскоро. А тя, както е известно, е член на ЕС от май 2004 г. Сроковете на Литва, Латвия и Естония изтекоха също сега.
Литва, стана вече дума, бе отхвърлена. А Латвия и Естония дори не направиха опит. Защото видяха колко са строги критериите.
- При положение, че в момента инфлацията в България се колебае между 4 и 6%, какви са реалните перспективи за достигане на критериите на европейските финансови институции?
- В момента този показател дори е по-висок у нас, но той се връща в нормалните равнища. Едно от нещата, което пак легитимно притеснява страните от еврозоната, е, че инфлацията в малките страни е много по-лабилна.
Ние можем да паднем бързо доста под критерия, но три месеца след това е възможно да изскочим и много над него. Нашите движения са по- бързи от тези в еврозоната.
Примерно, аз няма да се учудя ако в началото на 2008 г., когато още не можем да сме членове на еврозоната, инфлацията в България в продължение на няколко месеца е под критерия. Защото в момента цените на петрола падат. Идва относително добрата реколта в сравнение с миналата.
При цените на хранителните стоки дори има дефлация. Ако цените на горивата не скочат и ако продължи либерализацията на цени и услуги, може наистина да се окаже, че България е под нивата.
- Коя е най-ранната и коя е най-късната възможна дата за приемане на България в еврозоната?
- Най-късната е безкрайна. А най-ранната е 2010 г. Тя е възможна при положение че политико-икономическата ситуация се стече благоприятно. Важно е също да изпълняваме всички критерии.
Единственият ни проблем е този с инфлацията. Всички останали на този етап ги покриваме без никакви затруднения. Във финансовите структури на ЕС има две групи загрижености.
Първата група от тези "загрижености" е тази, как ще се управлява бъдещата политика и бизнес цикълът в сложния конгломерат, наречен "еврозона". В него ще има нови, по-лабилни членки, със заложена по-висока инфлация.
Това е легитимна загриженост. Добре е България да се държи културно, да не е агресивна и да е готова да показва, че няма нужда от тази загриженост.
Вторият важен проблем е чисто институционален. Когато страните в еврозоната станат повече от 15, с 16-ия член се превключва на новите правила за правене на парична политика.
Докато държавите са 15, всички гуверньори на централните банки участват и гласуват. А когато станат 16, започва редуване и смяна.
Така ще се стигне до периоди, когато дори и най-големите страни като Германия и Франция няма да участват във взимането на решения.
Поради това аз очаквам, че приемането на 16 члена в еврозоната ще бъде задържано възможно най-дълго с резонния аргумент, че страните, които влязат трябва да са наистина стабилни.
България е в такава позиция, че може да е готова за еврозоната преди да бъде достигната тази граница. Можем да сме 14-ия или 15-ия член към 2010 г.
Сега страните в тази зона със Словения ще станат 13. За останалите членове на ЕС годината 2010 изобщо не е в пейзажа. В Румъния имат още по-голяма инфлация от нас, а доколкото знам там съществуват проблеми с дългосрочните лихвени проценти.
Само страните с борд могат да влязат по-бързо в тази структура. Ако България проведе преговорите по този въпрос умно, могат и да ни приемат.
Дори и с цел натриване на носа на централноевропейските държави, които много трагично не спазват критериите. За въвеждането на еврото в Унгария например се говори, че 2013 г. е силно оптимистичен вариант.
- Т.е., при добро стечение на обстоятелствата България може да изпревари централноевропейските държави и да въведе единната европейска валута преди тях?
- Да, от гледна точка на маастрихтските критерии за членство в еврозоната ние стоим много по-добре, отколкото Полша, Унгария и донякъде Чехия. Много е вероятно България да влезе в еврозоната и да приеме еврото преди тях.
- Каква е ролята на валутния борд в този процес?
- Основната причина България да е в тази благоприятна позиция наистина е Валутният борд. Разбира се, това обстоятелство е съчетано с разумната фискална политика през последните 10 години в нашата страна.
Бордът укрепи доверието на хората в лева. Бордът много добре изигра и своята роля на ограничител на фискалното поведение на правителствата, на стабилизатор на външните възприятия спрямо България.
И в крайна сметка той е стабилизатор на инфлацията. Не навсякъде валутен борд е играл толкова добре.
Освен това поради разумна макроикономическа и фискална политика и на трите наши правителства, които са имали вземане-даване с валутния борд, той в нито един случай не е бил поставян под какъвто и да било натиск. Въпреки че нееднократно сме имали лоши външно-икономически обстоятелства.
След въвеждането на борда се мина през азиатската криза, която беше опасна за всички новопоявяващи се пазари - турска криза, руската криза от 1998 г., войните в Косово, Македония, Сърбия, Ирак и т.н.
Хубаво е, че въпреки това нямаше дори и намек за нервност във финансовата система и във валутния режим на България. За разлика от други места, където бордът е бил поставян под натиск. А на места като Аржентина той не издържа.
криза, която тихо расте" />
