- В интерес на истината и аз не знам точно... Не е вярно, шегувам се. Вижте, ситуацията на всички театри в България не е много лесна. Има всеобща апатия, обхванала всички наоколо. Младежкият театър е особено място. Навремето той беше център за духовно възпитание. Тук децата влизаха, за да гледат детски представления. Когато ставаха по-големи, продължаваха да следят постановките, после посещаваха и тези за по-възрастни. След това водеха своите деца. И т.н. Заради този затворен кръг театърът имаше своята публика и наистина възпитаваше ценности.
Това, което се случи с театъра беше ужасно - почти 20 години той нямаше дом. Слава богу, колегите, артистите и директорът на театъра Георги Кадурин успяха да извоюват връщането вкъщи. Важно беше също така, че в един момент се събуди политическа воля за това. Но трудното започва оттук-нататък.
Първо, хората въобще са забравили, че тук някога е съществувал Младежкия театър. Второ, нищо отпред на фасадата не говори, че това е Младежки театър. Трето, така или иначе той не е на улица "Раковска" където са повечето цетрални софийски театри, а е малко встрани. Четвърто, театърът има трупа с добри артисти. Но лично аз, имам усещането за някаква умора в колегите. Освен това, трупата е лишена от минималната бройка на звездите, заради които хората идват на театър. Няма бляскави режисьори.
Имам чувството, че всичко някак си е по пантофи. Имам чувството, че в този театър всички - от първия до последния човек живеят с мисълта, че са си в свой апартамент, да кажем. И че няма никаква нужда да отстояват правото си да бъдат в него.
Това ли е най-големият проблем?
- Да, това е най сложното. Аз направих изчисления и искам да ви кажа, че театърът има много малко публика. Вярно, отчитам, че обективно той е бил на друго място 20 години и че е тук само от една година. Но така или иначе, фактите говорят, че при салон от 460 души, средната посещаемост е под 170 човека на представление. Друг е въпросът, че при грандиозния ремонт е пропусната възможността да се направи една наистина европейска сцена.
Ще има ли промяна в репертоарната и кадровата политика на театъра?
- Да, бих искал да има. Това е много болезнен етап. Хората, които се занимават с театър, са изключително емоционално обвързани с тази професия. И тук трябва да се пипа много деликатно. Така или иначе, аз съм привърженик на пазарните правила, дори и в един държавен репертоарен театър, какъвто е Младежкият. В момента, в който в човека има някакви соцостанки в психиката, нещата не стават. Говоря за усещането, че си стоиш на една заплата и не е нужно да си даваш много зор. Тя, заплатата, си тече и няма нужда да поемаш риск, да проявяваш инициатива...
От тази гледна точка бих искал в театъра да идват на гастрол най-добрите режисьори в България. Защото, когато се каже представление на Теди Москов или на Явор Гърдев, или на Мариус Куркински, или на Галин Стоев, на Сашо Морфов- тези имена привличат публика. Когато се знае, че в главната роля е Тодор Колев - хората идват да го гледат. В момента Младежкият има една сравнително нелошо балансирана трупа, обаче без ярки звезди. Трябва да се търсят хора, които да доведат публика. Понякога е важно даже не толкова качеството на спектакъла, колкото името и шумът около него, рекламата. Ние сме свидетели на недотам добри представления, за които хората ще се избият.
Ето, например, "Ножица трепач" в бившия ми театър - "Военния" е най-касовото представление вече година-две. В него играят страхотно известни артисти. Смилаемо е. Имаше сериозни външни спонсори, което позволи много добра рекламна кампания. А Дони и Нети изпяха специално парче. В театъра при всички положения трябва да има и такива представления. За да може след това да си позволим и спектакли, които не биха привлекли много публика. Вие знаете ли, че в момента Младежкият театър губи от това, че играе?! Разходите за ток на едно представление са повече от приходите от билети. Не искам да кажа, че няма представления. Но те като че ли са в това русло на умората.
Да обобщим - първите неща, с които ще се заемете?
- Привличане на актьорски и режисьорски имена без компромиси, привличане на драматургия, която може да се изтъргува скъпо и в която също няма компромиси. Или ако се правят някакви компромиси, то те да се правят дългосрочно, стратегически. Преди много години, когато беше излязъл филмът на Мартин Скорсезе "Нос страх" с Робърт де Ниро в главната роля, имах удоволствието да присъствам на пресконференцията на режисьора в Рим. И тогава си позволих да го попитам "Защо направихте този филм, все пак е един обикновен трилър?". Скорсезе ми отговори: " Вижте, за да мога да си позволя следващите два, които ще са по-различни, аз трябваше да направя този трилър, който да събере нужните пари". Това е положението.
Законите на пазара.
- Да, разбира се.
Кои ще бъдат звездите, които ще привлечете в Младежкия театър?
Вижте, процесът с воденето на разговори е дълъг. Андрей Аврамов ще направи римейк на мюзикъла "Оливър". Преди 20-ина години той го направи пак тук. Тогава Младежкият театър имаше огромен оркестър, а Ицко Финци играеше главния герой Фейджин. Сега няма възможност да участва и затова сме поканили Тодор Колев. Надявам се да привлечем още едно известно име за гастрольор. Това би трябвало да събере публика.
Друго заглавие, което бих могъл да посоча, е един колаж по произведения на Аристофан, който ще прави Мариус Куркински в края на сезона. Мариус е странна птица, енигматично име, което веднага събира публиката си. Освен това е актьор, който е започнал кариерата си от този театър.
На камерна сцена ще се направи и спектакълът "Честна мускетарска" на Валери Петров от най-добрия куклен режисьор Петър Пашов. Решението му е много интересно и освен това е придружено от прекрасната музика на Петър Цанков. Аз съм привърженик на съчетаването на различни видове изкуства в един спектакъл. Мисля си, че това трябва да бъде пътят на Младежкия театър, ако трябва да говорим за стил. Мисля, че колажният съвременен стил може да отличи Младежкия театър от другите трупи в столицата.
В началото на сезона ни очакват и спектаклите, запланувани от предишното ръководство - "Вуйчо Ваньо" на Чехов с режисьор Стефан Мавродиев, "Дванайсета нощ" на Шекспир на Крикор Азарян и "Паметта на водата" на режисьора Георги Михалков.
Имате ли намерение да работите и в тази посока?
- Проблемът, свързан с направените вече детски представления в Младежкия театър, като изключим "Копче за сън" на Валери Петров, е, че те всички са пренесени почти механично от Студентския дом. Те изглеждат вехто... Аз предпочитам да се прави едно бляскаво заглавие за деца, но то да бъде наистина такова. Ако гърми, да гърми! А не да се направят поредица от представленийца, които да се слеят в потока на обикновеното. Ние по някакъв начин трябва да се погрижим и да поемем публиката, която първо отива в Кукления театър и да възпитаме бъдещите театрални зрители. А сега живеем в парадокси. Знаете ли, че на касата на Младежкия театър, откакто той е тук - на бул."Дондуков", почти няма продаден билет?
Значи, задачата ви е много сложна - да събудите театъра?
- Да, натам вървят нещата. Заслужава си да се опита. Но всичко става с екип. Едно време имаше една хубава дума "съмишленици". Проблемът е с вливането на творческа енергия. В това, хората тук да се запалят и да не присъстват просто в един от многото театри по обичайния начин.
Как ще изглежда Младежкият театър след една година?
- Най-малкото, това ще е действащ български театър. Надявам се долу във фоайетата да съществува нашата картинна галерия. Много ми се иска да видя колеги, които по някакъв начин да намерят отново смисъл в професията. Надявам се след една година с колегите отново да сме усмихнати. Да не сме се скарали и намразили. И това време да не се окаже напразно нито за Младежкия театър, нито за трупата, нито за мен. Защото пропиляното време е най-тъпото нещо, което може да се случи на един човек.
