Слава богу, че имаме съученици със силен организаторски дух, иначе ще продължаваме да се срещаме само по улиците на София, Европа, пък и из целия свят. Поне все още успяваме да се познаем.
Миналата година една съученичка отивала на гости на друг наш съученик в Лондон. Както подобава, той й написал официална покана, която да покаже на консула. И нали знаете как любопитстват англичаните, господинът я попитал от колко време познава този приятел. "От 18 години", отговорило момичето (все още сме момичета). Много дълго, нали? Тези, които са се родили, когато ние сме били 8-ми клас, вече са абитуриенти, а може би и студенти...
Е, този петък ще разберем кой как се чувства след 15 години. Дали ще се развихри щур купон??
Чакаме ви всички.