Димитър Григоров - за работата си говори запалено, за себе си лаконично

С лед нечовешки репетиционни усилия, като междувременно сменихме няколко проекта за концертни програми, които трябваше предварително да представим, в края на краищата успяхме да станем първият източноевропейски състав, който пее на изключително престижния Фландърски фестивал. Там си дават среща най-големите в света.

- Поканиха ви и втори път.

- Големите фестивали не допускат последователни гостувания, обикновено става през няколко години. Но ние успяхме да отидем там през 2001 и 2003 г. Тогава прозряхме и друга истина - че хората не искат да слушат едно и също, търсят нов и разнообразен репертоар.

- Оттам ли дойде идеята да направите няколко тематични програми: "Страната на Орфей", "Източноевропейска ренесансова католическа музика" , "От Дюфай до Стравински" и т. н.?

- Да. Всъщност защо запяхме тази стара музика, която нито се знае у нас, нито има традиции да се слуша и изпълнява и която съвсем не ни е в кръвта? Една от целите, които сме си поставили като изпълнители още от самото начало, беше да предоставим на публиката възможност за сравнения.

У нас например добре се знае каква музика са писали за хор Моцарт, Верди. Но кой знае, особено в чужбина, колко са Херувимските песни на Добри Христов? Херувимските на Чайковски или Рахманинов...

- А вие открихте и песнопения на Стравински...

- ... "Верую", "Отче наш", "Богородице Дево", които са писани първо като славянски, а после имат и латински вариант. Та това ни беше идеята.

Чуждестранната публика е изключително слабо образована по отношение на православната църковна музика. По политически причини десетилетия наред тя е била "просвещавана" в тази област от състави, които не са специализирани в изпълнението на църковна музика. Това не може да не доведе до изкривени представи за православната музика.

И ми прави впечатление, че дори когато фирми като "Дойче грамофон" или ЕМI издават (много рядко!) такава музика, не поднасят нужните данни, липсват уточненията. Те не са виновни - просто досега липсваше подобна прецизност.

Това бе и причината да се опитаме да изпеем западноевропейска ренесансова музика добре - не казвам идеално, а прилично, - за да може западноевропейският слушател да си каже: след като тези хора пеят нашата музика добре, вероятно и тяхната си я правят хубаво. Трябва да има база за сравнение.

- Тактиката се оказа печеливша.

- Засега да. А за чужденците като най-интересна се очертава програмата, в която съчетаваме старобългарски църковен роспев с мотети и части от меси от ХIV-ХVI век: съпоставяме старобългарската църковна песенност и католическата. Търсим вътрешни връзки, често текстови...

- Това си е изследователска работа!

- Голяма част от колегите, които ръководят състави по света, всъщност са започнали като историци, музикални естети, след това са завършили, да речем, пеене и чак тогава дирижиране..

- Затова ли и вие направихте дисертация?

- Аз съм пристрастен към Добри Христов като композитор и затова се насочих към църковната му музика.

- Банален въпрос: как успявате да вместите всичко: църковни задължения, репетиции, преподавателска работа в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, турнета, водите радиопредаване, че и научна дейност?

- То си дава отражения, този жесток труд... Затова - да сме здрави!

- Голям интерес проявяват към вас и в Испания.

- Импресарката, която след това стана наш агент, чу наши изпълнения в Белгия и още през пролетта на 2001-ва уреди турне - 12 концерта из цяла Испания. В Мадрид пяхме в огромна катедрала, имаше опашки за билети, беше препълнено...

След това ходихме и на "Пражка пролет". А покрай Фландърския фестивал получихме покана и за още един много голям фестивал - в Утрехт, Холандия.

- Стигнахте и до Великобритания.

- Турнето ни беше много сериозно - 14 концерта. Пяхме на Летния фестивал в Кеймбридж и на други известни фестивали.

- Защо толкова малко се знае у нас за това, което правите?

- Не обичаме да шумим около себе си. Израснал съм сред музиканти и знам какво значи да се стремиш да привлечеш внимание - да ходиш, да каниш, да ухажваш... Нямаме време за това.

- Обърнахте поглед и към съвременната музика.

- Защото мисля, че допирните точки със старата музика са много. Пяхме Веберн заедно със "Софийски солисти" под диригентството на Пламен Джуров, получи се добре.

После дойде проектът "Салвадор Дали" в Испания, 2005 г. и работихме пак с този състав и с композитора Георги Арнаудов, с когото пък сме правили неговите орфически ритуали (както писаха в Бон - "диви енергии и небесни звуци") .

Имахме и много интересно изживяване с белгийския ансамбъл "Хермес" с диригент Кум Кеселс (гостувал е у нас в Софийската опера) - изпълнихме пиеса на известния американски композитор Мортън Фелдман: 35-минутна пиеса без текст, с редуване на неравноделни размери във вибрафони и статични, вертикални, силно дисониращи конструкции в хора.

Пяхме я на много интересно място, в силози край Антверпен, превърнати в концертна зала от видни белгийски търговци на антики. И тъй като музиката на Фелдман е с почти космически внушения - преживяването и за нас, и за публиката бе невероятно.

Така че засега всичко, което предизвиква творческия ни интерес, е добре дошло. А ако имаме и усета да го направим както трябва ? още по-хубаво. Отворени сме към такива решения.

- Какво предстои след участието ви (в меса от Моцарт) на "Мартенските музикални дни" в Русе?

- Освен проекта "Дали", който ще има продължение и ни очаква с пълна сила, има и доста други ангажименти. Известният наш бас Орлин Анастасов, с когото направихме записи, издадени от "Гега-ню", ни покани за съвместни концерти в Италия.

Готви се пак турне за Испания. А в края на септември ще сме първият български състав на фестивала "Кредо" в Талин, Естония.

В края на октомври, началото на ноември ни очаква гостуване във Франция с няколко концерта в Долна Нормандия, но в центъра ще бъде участието ни на фестивал "Полифолия". Той се организира на две години, участват точно 13 състава от цял свят, ние пак ще сме първият от Източна Европа.

Всеки хор представя религиозната музика и фолклора на своята страна. За пръв път ще пеем фолклор, по-точно - обработки от Филип Кутев, Кюркчийски, Иван Спасов, Пипков... Изобщо хит до хита. А през декември може би пак ще стигнем до Белгия. Живот и здраве!