0

- Би ли участвала в "Биг Брадър"?

- Не, защото нямам излишно свободно време, а и не мога да си избера компанията, с която да вляза вътре. Да остана без вестници, без мобилен телефон, да не правя планьорки по три пъти на ден?!

Трудно ми е и да се поставя на мястото на зрителите, защото рядко гледам Биг Брадър, но все си мисля, че те биха искали да видят как страда вътре някой по-цветен, по фръц, а не един главен редактор. Ние сме ужасно скучни, защото говорим главно за работа и политика и колко сме добри и влиятелни в тия две неща.

Иначе сигурно е страшно стимулиращо за зрителите камерата да размазва кухи авторитети и измислени звезди, както се случва в Биг Брадър. А самите "жертви" също се стимулират със своите минути слава, вниманието в по-особената преса и побутването на продавачките, когато си купуват гащи или пържоли в мола. Всички са доволни, а най-много продуцентите заради прихода от реклами...

- Сред журналистите е популярна шегата "Ние не четем вестници, ние ги пишем!" Остава ли време за четене, какво четеш?

- А аз пък съвсем сериозно обичам да повтарям, че много колеги се научиха да "пишат добри вестници" и затова все още е здравословно да четем конкуренцията. Лекувам заразното самочувствие да си голям в медийния бизнес със сериозна доза вестници сутрин - особено удобно е за приемане в жестоките задръствания. Не умея да шофирам и промушването към редакцията ми осигурява около час за останалите вестници.

През деня редактирам на компютъра част от утрешния "24 часа", към 5 следобeд се занимавам с първа страница, по това време отварям главно агенции, а вечер заспивам с това, което съм оставила на кръглия шкаф до леглото.

Обикновено са две или три книги - все по-рядко романи. Не се правя на интересна, че едва сега стигнах до биографията на Мърдок на Нийл Чиноует и пак се върнах към Макиавели и модерното лидерство. Просто съвпадение, а не защото ме питаш за книгите. Иначе чета дълго, защото ги отварям за по-малко от час - лягам след полунощ и заспивам ужасно бързо, уморена съм.

- Гледане или четене? Смяташ ли, че електронните медии са врагове на вестниците?

- И двете в точно определени дози. Гледане, но само сутрин между 7,30 часа и 8,30 часа и новините след 22 часа - прехвърляне между БНТ, Би Ти Ви и по-късно "Нова". Колкото да установиш понякога, че или сме еднакво добри, или опасно еднакви...

А защо трябва електронните медии да са врагове? Враговете обикновено се отричат, воюват, мразят...Със силните телевизии, с Дарик вече не е така просто да откриеш историята и да я сложиш на първа страница, защото за разлика от тях не мислиш за новините след час, а как ще изглежда вестникът утре - какво по-различно ще каже. Така и самите вестници стават по-добри, по-различни.

Виждам, че телевизиите са съвестни читатели и нашите истории, разказани във вестника, получават често на екрана втори живот. Единственото, което ме натъжава, че понякога така харесваш показаната от тебе чужда история, че забравяш да цитираш кой я е открил. Но и това го преживяваме - телевизията дава самочувствието на репортера, на водещия, че е по-силният, по-разпознаваемият. А това в журналистиката не винаги е така.

Затова смятам, че сбъркахме, когато в първите години на "24 часа" отглеждахме анонимни звезди и не налагахме имена и лица. Тогава истинската звезда беше марката "24 часа", която буквално "заслепи" колегите - така ли се казва, когато караш на дълги фарове срещу идващите автомобили в насрещното движение? 17 години конкуренцията още стиска очи и вероятно това е причината да е така трудно да признаеш за журналист от друга медия, че е по-добър.

В момента "24 часа" има перфектен екип с най-малко дузина страхотни журналисти, които всеки издател би искал да са част от "карето" на неговото издание. Това за хората, които не знаят жаргона ни, е списъкът на журналистите във вестника, изписан на една от страниците му. Не съм сигурна дали успявам, но опитвам да отглеждаме звезди и редактори, които да се грижат за тях, а всички заедно за вестника.

Политиците обаче, взеха да употребяват много грубо тази здравословна конкуренция телевизии-вестници. Вбесявам се, когато чуя как изнудват репортерите - давам интервю в "Труд" или "Стандарт", което да излезе утре, когато съм при Бареков или Коритаров. Затова е важно да не попадаме в тези схеми, защото както ти казах е опасно да сме еднакво добри...

- Докато чете, човек мисли, може да се върне назад, да осмисли, докато телевизията му дава всичко в смлян вид, често думите преминават през ушите му, без да стигат до мозъка. Не смяташ ли, че елетронните медии съзават един нов тип потребител на информация - мързелив, доверчив, лесно манипулируем?

- Той пък ги разиграва с дистанционното и никой не е в състояние да ме убеди, че една пийпълметрия може да улови кой колко е тежък на тв кантара. При нас сякаш е по-видимо, по-лесно - качва се тиражът, което ти подсказва, че това, което правиш им харесва, пада - ти се чудиш какво още искат да направиш и затова се бориш всеки ден до 19,30 часа за първо издание, после за второто...

- Какви са твоите отношения с водещите електронни медии? Навремето Би Ти Ви бяха свалили "24 часа" от прегледа на печата заради публикация. Как се развиха отношенията ви?

- Аз съм асоцииран член-приятел на Съюза на електронните медии...Това е шега на собственика на "Дарик" Радосвет Радев, но истината е, че с шефовете на големите телевизии, на радиата и на БТА, сме приятели от години, чувстваме се добре заедно, правим общи акции, но никога не забравям, че сме конкуренти. Те също.

Историята с Би Ти Ви, за която ти си спомняш, започна изненадващо мащабно в централните новини откъм телевизията, разви се комично и завърши поучително и за двете страни.

- Напоследък сякаш има мода да се откриват електронни вестници. Те реална конкуренция ли са на "24 часа"

- Това е реалността. Конкуренция за вестниците са и радиата, и телевизиите.

- Защо "24 часа" няма безплатно интернет присъствие?

- Защото още не сме се отърсили от подозрението, че това ще повлияе на тиражите. А ние за разлика от повечето вестници, които имат издатели-спонсори, сме предприятие, което печели от този бизнес - продаването на новини и реклами върху хартия. Но готвим много проекти и скоро ще усетиш нашето интернет присъствие.

- В много от електронните вестници "24 часа" и "Труд" се подлагат на много остра критика. Неотдавна такъв бе случаят с публикация в е-вестник. Защо според тебе колегите от мрежата ви атакакуват толкова често?

- Когато през 1996 г. излязох за година от "24 часа", никога не си позволих и дума срещу вестника и колегите, които останаха. Всеки взема решение кога да потърси друга медия, в кой момент е готов да прави нещо сам. Когато си тръгнах, просто казах на тогавашния издател, че не си вярваме един на друг. Когато тебе те поканиха за този проект беше точно толкова откровен - че ти се прави "Плейбой" и остана наш автор.

Сега острата критика към "24 часа" идва от два, три адреса. Да ти призная не ги чета. Но точно тази публикация, за която говориш, страшно вбеси колегите. Момчетата от криминалния отдел месеци бяха преговаряли да влязат в дома на освободения от ареста бивш шеф на "Топлофикация" Валентин Димитров , да го снимат със съпругата, с детето. Успяха да ги убедят, от което не останаха доволни две големи телевизии и почти всички вестници.

Да, историята беше сълзлива, но я имахме ние! А преди този очерк пак в "24 часа" се бяха появили и се появяват десетки интервюта, редакционни коментари, анализи за скандалите около Топлото. Но те не влизат в схемата "анти "24 часа" и затова тези сайтове не им обръщат внимание. И след това интервю пак ще бъда наругана анонимно, но аз се отърсих от желанието всички да ме обичат.

Знаеш, че Валери Найденов, създателят на "24 часа", рядко ни хвалеше, когато бяхме заедно. Това лято в интервю за "Поглед" каза по адрес на група главни редактори, в която съм и аз, няколко изречения, които винаги съм искала да чуя от него.

Сигурно няма да е точен цитатът, но във форум някой написал, че той, аз, Тошо Тошев и Петьо Блъсков не трябва да имаме достъп до медиите. И Валери както обикновено е цветен по адрес на анонимните "хора от гилдията" - "озлобени некадърници, неосъществени кариеристи, които усмърдяват професията".

На тези "анонимни влечуги", както ги нарича, дава два съвета - да излязат с името си и след като държат да ни изхвърлят от бизнеса, да направят по-добри вестници. Не бях чела коментарите във форума и след интервюто на Валери се опитах да анализирам моята номинация за изхвърляне в тази четворка. Защото преди тях имаше анонимни писма не само за мене, но и за екипа ми. Ще разочаровам авторите им - не ги чета, но ги пазя, наистина!

С Тошо ме делят точно 20 години, с Валери и Петьо, около 15 - видимо е, че не съм от тяхното поколение, но признавам - продукт съм на Валери Найденов.

Бях на 28, когато започнахме "24 часа", година по-късно станах зам.-главен редактор, след паузата в "Континент" - първи негов заместник, после главен редактор на "24 часа".

Темпото във всекидневника не ти дава време да се огледаш кого си обидил, кого си изпреварил, кого не си поканил в екипа си, кого не си оценил правилно, на кой предател си повярвал... Това вероятно поражда омраза, но аз съм привърженик на говоренето, когато има проблеми, а не на анонимните войни. Нямам навика да се отбранявам или воювам. Просто работя...

- Пак Валери казва в едно интервю, че с изключение на "Труд", ръководствата на всички големи медии са кадри на "24 часа". Как се развиват отношенията ти с бившите колеги?

- Затова чакам да завърши неговата последна авантюра, както той я определя, за да осъществим една моя идея - да направим школа. . Иначе не е съвсем прав, защото ако днес погледнеш каретата само "Стандарт" и "Плейбой" са с "часови началници", или греша?

Имаше един период в историята на "24 часа", когато всеки, който си тръгваше, беше потенциален враг и не можеше да се върне обратно. Помниш ли го? Тъжно и доста глупаво да се правиш на купон, че не познаваш колегата, с който си седял три пъти на ден на планьорки и заедно сте правили вестника.

След 1996 г. доста хора си тръгнаха по една или друга причина, включително и аз. По онова време издателите обичаха гордо да казват: "Можем без този, голяма работа, че си тръгна онзи". Е, аз сега се боря за всеки от екипа си, защото не замръзнах във времето, в което "24 часа" беше най-добър дори когато грешеше. Иначе с част от бившите ми колеги сме в нормални отношения, с други рядко се засичаме, трети пишат по форумите.

След десетата година на "24 часа" повечето се събираме на празниците на вестника - вероятно всички вече пораснахме.

Когато през 1999 г. поех "24 часа", първият договор, който направих, бе с предишния главен редактор Валери Найденов и той е наш автор. И зная, че отново ще се появи на 11-а страница...

- Мнозина твърдят, че "24 часа" и "Труд" не са истински конкуренти, защото имат общ собственик - ВАЦ. Това така ли е? Тъй като съм работил осем години в Часовете, знам отговора много добре, но искам да го чуя от теб...

- Жестока конкуренция и този, който чете двата вестника, ще я усети всеки ден. Съжалявам, че все по-малко българи имат средства да купуват цялата преса и да сравняват. Но ми стига, че колегите го правят...

- Какви са личните ти отношения с главния редактор на "Труд" Тошо Тошев?

- Лични. Много искам и след 20 години да се боря за вестника си по начина, по който той го прави. Скоро един собственик на голяма електронна медия ме попита защо политици от различен цвят се съобразяват с двата вестника, а не с неговата телевизия. Отговорих му, че тя няма лице, няма характер. А ние двамата с Тошо показваме две различни лица и два различни характера. Може би и това има значение за тежестта на една медия.

- Пак Валери си спомня как сте започнали "24 часа": "Най-младите бяха стажанти в спрелия вестник "Диалог". Имаше и по-опитни. Например Венелина Гочева се беше върнала наскоро.." Кой е най-яркият ти спомен от тези години?

- Че след първата ни среща реших, че няма да работим заедно, защото ме подразни високомерието, с което обясниха на групата от "Диалог", че ще се прави анонимен вестник, за който личната позиция, мнението на журналиста не са важни.

Между първата и втората среща един от моите колеги беше "донесъл" на Валери, че съм в екипа на първото "жълто издание" - един седмичник "Стандарт Уикенд", който откровено копираше "Билд" и беше стигнал 50 хиляди тираж през 1990 г. Найденов кратко ми обясни, че му допада това, което правя там, и дори не ми даде време да избирам. Така започнах в "24 часа".

Всичко беше ярко в "24 часа" - от голямото редактиране на Валери, което постепенно се прехвърли върху мене и Димитрана, през купоните за качването на тиражите и до изстрелването ни в номер едно. Спомням си, че издатели променяха формата си на вестниците, заради "24 часа" със смешното обяснение, че той се чете заради удобния А3 таблоид и затова плажът е пълен само с наши фенове.

- Колеги си спомнят, че едно време по редакциите се е пиело много. Ето, отново ще цитирам Валери - "няма ги вече днес ония слънчеви алкохолици, които огряваха българския печат по времето на застоя". Какъв порок тормози на-много журналистите днес? Кое пречи най-много на работата в редакцията?

- Алкохолиците тогава бяха "слънчеви", защото темпото беше друго в редакциите - работехме по-лежерно, вестниците започваха да се въртят след полунощ. Сега в 19 часа вече си на пазара за улеснение за конкуренцията.
А порокът, който тормози журналистите сега е, може би отсъствието на любопитство да откриеш добра история. Преди години неуспешно опитахме да сменим "ресорите" и да хвърлим спортни репортери в парламента и обратното.

Днес все повечето добри истории за радост не се случват в Народното събрание и затова все по-малко място депутатите имат в "24 часа". Ако обаче отидете в кулоарите на парламента, ще видите, че репортерите са два пъти повече от безсмислено голямата бройка народни представители. Винаги има млади девойки, за които е изискано и престижно да стискат микрофона пред някой оглупял политик.

- В Google на "Венелина Гочева" излизат над 600 страници. Смяташ ли се за известна? Заговарят ли те непознати? Как ти понася публичността?

- Преди години след шоуто на Слави, в един магазин ме спря мъж и призна, че едва сега свързвал лицето "главен редактор" с "24 часа" и тази двойка му допадала. И тогава, и сега обаче предпочитам да харесват моя вестник, а не Гочева.

Иначе е лицемерно да твърдиш, че не ти допада публичността. Понякога тя помага и на други хора. Миналия декември в адска мъгла на път за фирмена сбирка във Виена, се оказахме с Тошев на летището в Пловдив заедно със стотици изнервени българи и чужденци, а наистина голямата звезда - Слави, беше наел автобус за хората си, които чакаха осми час в него самолета за Испания.

Прескачахме куфари, спящи деца, беше мръсно, нямаше никаква информация, продаваха мазни кебапчета от грозна лавка навън, чужденците снимаха с мобилните апарати. Опитахме да намерим шефа на летището, който се криеше от разгневените пътници и звъннахме на транспортния министър, защото това съвсем не приличаше на резервното ни европейско летище.

След време Петьо Мутафчиев призна, че нямал късмет по едно и също време да чакат самолети Слави, Гочева и Тошев, но заради ситуацията тогава е започнал да прави спешен ремонт на летището в Пловдив. Така спечелиха доста пътници и самите служители там, които ни се оплакаха, че от години тази аерогара е изоставена.

Имаше период, в който публичността не ми понасяше добре. По някаква причина се оказах герой на определен тип вестници и ми трябваше време да разбера с какво съм толкова интересна, след като не съм от списъка на тези, чиито живот българите обичат да следят. Сигурно е било заради "24 часа". Мисля, че колегите го разбраха и вече рядко разбирам нещо ново за себе си в тези вестници.

- Редовно влизаш в списъка на най-влиятелните жени на България. Това помага ли ти в работата?

- Все се каня да сложа едни две корици на списание "Тема" в рамка заради смислената, приятна и красива компания от тези първи страници. С повечето лица от списъка, който колегите подреждат, се познаваме добре и знам колко повече и по-качествено работят от някои мъже. Знам и че ако не бях свързала живота си така дълго с "24 часа", нямаше да съм интересна за класацията.

Този списък ме ласкае, но и дразни, защото не виждам причина да мерят влиянието по пол. Скоро дадох идея на бившия външен министър Надежда Михайлова, която работи по проект, да покани дамите от "Тема" и съм сигурна, че ще й помогнат много повече отколкото всички държавни институции накуп. И не защото са от някакъв списък на влиятелни жени, а защото умеят да работят.

- Още помня един твой лийд "Министър Нейков поиска фактура, а получи фрактура" - ставаше дума за саморазправа на сервитьор от ресторант в Несебър с министъра. Има ли и други любопитни случки, за които си спомняш?

- В една редакция всеки ден с теб или около тебе се случват невероятни неща, някои записвам, както ме съветваше Кеворкян, но повечето забравям. Като тази със Нейков и фактурата-фрактура. С удоволствие разказвам една история отреди десетина години, когато Клара Маринова ръководеше държавните медии, а Соломон Паси се опитваше да ни сближи с НАТО - за членство не ставаше и дума.

Като шеф на Атлантическия клуб Мони ни покани на семинар в Брюксел - медийни началници и от държавните само Гранитски, който по онова време беше шеф на БНТ, посмя да долети и почти инкогнито се беше намърдал в самолета.

Още на първата лекция в НАТО получи бъбречна криза, наложи се да го водим на лекар, а на следващата сутрин още в 7 часа, някой започна да чука на стаята в хотела, отворих и изумена виждам тв шефа по бельо, който вбесен ми преразказва какво пише в "24 часа". Заглавието "Гранитски - първият българин, лекуван в лазарета на НАТО", на страница Оживление, притеснило майка му и вбесило партията, която го беше назначила в БНТ. Това е единственият случай, в който някой беше злоупотребил с името ми, а в София бяха повярвали, че наистина съм помолила Паси да издиктува от мое име тази дописка.

- Малцина знаят, че ти си историк по образование. Затова ли имате толкова общ език с президента Първанов?

- Аз имам общ език с много колеги историци. Например, запазена марка на "24 часа" от първия му брой, е професор Драгомир Драганов, който след като реши да стане част от най-новата ни история, играейки за кмет на София, пак ще се върне като автор. Осъществяваме проект с един друг професор - Божидар Димитров. Той превежда в поредица от книги историята на език, който очевидно допада на читателите ни.

Сигурно не знаеш, но един от прочутите ни археолози - Георги Китов, кръсти една от могилите, открити от него "Часовата могила" заради най-скъпия блус. Преди две, три години бях на празника на местния ни "24 часа" в Стара Загора, където Китов ме покани на танц и се оплака, че няма пари за разкопки.

Тогава културното министерство се ръководеше за кратко от истински мениджър - Нина Чилова. Не зная откъде успя да намери едни 80 хиляди лева за два дни и нашият Индиана Джоунс продължи да копае.

- При добра организирана и синхронизирана медийна атака ти реално имаш власт и ресурс да свалиш например едно правителство. Би ли се възползвала от това, ако сметне, че ще е в интерес на България?

- Опитвам се да не ме хваща този грип за медийни началници, които си мислят, че могат да свалят и качват правителства, а след сезона на настинките се оказват употребени. В интерес на България е най-важната кауза и се въздържам да го казвам на глас.

За съжаление политическата класа я дискредитира през последните години и това се вижда от процента гласували, от срива в дясно, от появата на партии и идеологии, които плашат разумните българи, но въодушевяват тези, които искат винаги да вярват, че някой ще ги оправи, а причината това да не е случило досега, не са те самите, а друг.

- Вестникът може да помогне за много благодородни каузи. С кои случаи, когато "24 часа" се е заел и отстоявал гражданска позиция и е помогнал с нещо, се гордееш?

- Мога да ти говоря дълго, защото това са авантюри, в които с удоволствие сами се въвличаме. Например на последния купон на "24 часа" успяхме да съберем 17 талантливи 17-годишни връстници на вестника и заедно с гостите ни им осигурихме едногодишна стипендия. От идеята за един календар "24-те чудеса", се роди изложбата, с която беше открита новата аерогара в София и две изложби пътуват в момента из Европа. Това са най-красивите места на България, които ни посочиха читателите. Когато видях снимките на фоторепортерите ни реших, че е просто грехота да ги затварям в един стенен календар.

А проф. Божидар Димитров написа великолепна книга за чудесата, която продадохме над 50 хиляди тираж, което за България си е постижение. Сега научих, че един скопски вестник буквално е откраднал идеята за чудесата и събира такива в Македония по същата схема. Аз все си мисля, че ако някой възроди старото българско кино, това е "24 часа" със златната колекция. Представяш ли си, че над 1,5 милиона тираж бяха разпространени тези филми...

Пред 5 години решихме, че е време за една по-различно класация освен изкачването по върховете на суетата на политика, който е на власт. Така по Коледа почнахме да показваме обикновени българи, които са направили нещо добро и са номинирани от техни приятели, роднини или непознати хора. Да признаеш, че някой е по-добър от тебе, е доста трудно в България и затова аз ценя високо нашата класация "Достойните българи". Сега ще я правим заедно с националната телевизия.

И една от най-смислените каузи, която в момента развиваме заедно с колеги от различни медии, е битката ни срещу алкохола на пътя. Още стоят нашите черепчета по автомобилите с предупреждението "Ако си пил, слез, искам да стигна жив!" Едно от лицата на тази кампания - Максим Стависки, очевидно не оцени колко е важно не само да подкрепяш подобни каузи, но и да вярваш в тях.

Зная колко му е тежко на него и на Албена, защото онези минути на пътя объркаха живота им, а заедно щяхме да правим пързалка за малки деца...Никога няма да приема обаче старомоминското злорадство на един вестник, който при всеки удобен случай клейми Максим и "24 часа" за тази акция. Но то е като анонимните от форумите, които обичат да цапат, без да оставят отпечатъци.

- Имаш ли врагове?

- Един познат, бивша барета, когото попитах дали са реални едни заплахи, беше стряскащо лаконичен и точен - "Да!", защото всеки ден има поне един недоволен от някоя дописка в "24 часа" и ти не го знаеш кой е той и как ще реши да наложи своята справедливост."

Така че сигурно имам врагове, за които и не подозирам. Непознати, настоящи и бивши колеги, които или съм обидила неволно, или не съм ги оценила както трябва или просто им преча с нещо. Предпочитам да не броя враговете си.
Скоро във вестника се върна колега, който преди години напуснал, защото съм изпратила в командировка друг в Испания, а не него, заклетия цесекар и фен на Стоичков. Разбрах го по-късно, когато международникът ни работеше за конкуренцията. Не съм и подозирала за тази страст, която тогава е можела да помогне на вестника, защото и до днес сме в странни, неясни, но нездравословни за Ицо отношения.

Опитвам се да се променям, да не натискам много педала в редакцията, да имам търпението да чуя до края обяснението за пропусната новина или за несвършена работа. Иначе рядко печеля битка, без да влизам в бой. Прекалено директен човек съм - освен, който често съжалява за излишните емоции.

- Волен Сидеров като какъв фигурира в мислите ти? Ти го познаваш отпреди...

- Въобще отсъства в мислите ми. Не бих казала, че го познавам добре, защото не сме се засичали в редакциите. Само си мисля, че той е работил за издатели, на които доставяше удоволствие да унижават репортерите си и може би смята, че това е нормалното отношение. Но това е друга тема.

- Как се развиват делата ти, които се водят помежду ви?

- С познатото темпо в съдебната ни система.

- Кой е най-мрачният ден от кариерата ти като журналист?

- Не деля кариерата си на мрачна и слънчева. Вероятно най-смачкана се чувствах след втория тур на изборите за кмет в София през 1996 г., когато направихме онзи гаф с партийния билет на Софиянски. Спомням си, че късно през нощта питах Найденов, на когото тогава бях заместник: "Сгрешихме ли?", отвърна ми утвърдително. И тогава му казах - какво си ни учил през тези 5 години - ако сбъркаме, да се извиним. И той го направи, което ни отвори пътя към "Континент".

- А най-щастливият?

- Всеки ден, в който тиражът се качва с добре разказани истории.

- Наричат те работохоличка, а аз знам, че това е вярно. По колко часа работиш на ден?

- Това за работохоличката го измисли някой, който трябваше да даде някакво смислено обяснение защо "24 часа" остана най-добрият вестник през тези 17 години. Мисля, че работя достатъчно, за да мотивирам и екипа си да прави същото.

- Как гледат у дома на това?

- На кое? На факта, че излизам след 10 часа сутринта и се прибирам около 21 часа. Така живеем и сме си много интересни един на друг. Важното е да не превръщам дома си в редакция. Веднъж признах пред едно списание, че се разболявам от амбицията винаги аз да съм правата и това дразни най-вече двамата мъже в къщи. Иначе към мен те се отнасят с умилителна ирония.

- През всичките тези години личният ти живот остава малко или много тайна. Кажи една-две думи за семейството си?

- Преди дни когато влязох в магазин за домакински уреда, направих тъжното откритие, че за последните двадесетина години революцията в кухнята е минала покрай мене. Тогава открих, че силиконът се използва не само за първата страница на "Плейбой", но и за форми за печене на кекс.Така в личния ми живот влезе силиконът и за първи път забърках нещо сладко у дома.

С една дума - живея със съпруг и син, които с годините все повече приличат един на друг. И както ти отговорих в предишния въпрос най-вероятно е защото двамата копират един от друг иронията към мене.

- Къде бягаш от всекидневнието? Как почиваш? Какво те разтоварва?

- Бягството е кратко и обикновено съботно, обедно в един ирландски пъб, където със сина ми пием бира между 14 часа и следобедната планьорка. Обичам в неделя вечер да плувам, но не сама. Имам приятелка, с която успяваме да анализираме в басейна всичко, което се е случило през седмицата в държавата като внимаваме да не нагълтаме вода. Разтоварвам в къщи с двамата мъже.

- Направих си труда да преброя колегите от "24 часа" - в редакцията и като кореспонденти работят 70 жени и 52-ма мъже. Това сякаш потвърждава факта, че журналистиката се е феминизирала? Има ли нещо такова?

- Ти ме изненада с тези сметки и аз реших да прегледам още веднъж екипа. Коригирам те - 81 жени и 76 мъже. Почти равенство!

Понеже днес много цитираме нашия първи главен редактор, той скоро обяви, че когато "Плейбой" започне да публикува фотосесии на необлечени мъже, преходът е свършил и се притесни публично от прекалено големия брой главни редакторки. Това изявление беше преди Валери да направи екип само от жени зам.-главни редакторки в последния си проект.

Спомням си преди години отидохме в ислямистки вестник в Турция и преди да влезем разбрах, че вътре не работи нито една жена, обърнах се към тогавашния главен редактор на "Дума" и му обясних, че влизаме в изцяло мъжки вестник. "А тогава кой работи?!", попита притеснен колегата ми...

- С кои работиш по-лесно - с мъже или жени?

- С тези, които искат да се научат да правят добър вестник. А иначе ако ме питаш кой по-лесно ме е предавал, ще ти отговоря, че независимо от пола, по правило това са хората, на които най-много си помагал в професията и в живота.

- Имаш ли много близки приятелки, с които споделяш? С кого си пиеш кафето?

- Малко, но ми стигат, за да им се обадя, когато искам с някого дори да помълча. Прекалявам с откровението пред многото си познати, но трудно се удържам в говоренето. Професионален недостатък! Иначе кафе не пия в заведения, защото имам твърди навици - само шварц до обед - първо у дома, после в офиса. Следобед чай.

- Когато аз работих в "24 часа", пускахме еротична снимка на страницата "Оживление". Сега обаче това е прекратено. Каква е причината?

- За да могат мъжете днес да купуват само "Плейбой"! Един чужд дипломат по френски изискано, чупейки пръсти, на една вечеря настойчиво ме питаше защо в "24 часа" ги няма тези девойки. Помня, че се консултирах със Слави Трифонов, който даде идея да пробием с разсъблечени мъже. Може би сбърках, че не го послушах.

И аз като тебе бях забравила, че е имало еротична снимка и при нас, защото не е било на последната страница "Оживление", а на справочника и за кратко, обладани от конкурентни страсти заради вестника, който мери температурите с красиви девойки. После се отказахме, защото голямо събличане падна в печата и както обикновено гледаме на всичко с ирония в "24 часа", включително и на секса, предложихме на Анри Кулев да рисува в неделя еротични карикатури.

- Какво ще кажеш за момичетата от корицата на "Плейбой"?

- Имам един неуспешен опит в жури за конкурс на "Мис България" , когато повярвах, че наистина са ни поканили да изберем най-красивата и най-малко глупавата. Това продължи около час и след като забравиха да вземат талоните с класацията на част от журито, се успокоих, че короната всъщност е за този, които плаща за своята девойка. Но последните конкурси за журналистика "Черноризец Храбър" ме убедиха, че тази схема е популярна и за правещите вестници. Сега опитваме да я обърнем и да не оценяваме издателите по финансовите им възможности, а журналистите по професионални качества. Не съм оптимист, че ще успеем...

Когато дойдоха да ме снимат за "Плейбой" бях спокойна, че вие сте такива компютърни магьосници, които след Лили Иванова и мене ще променят.